Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 24

Стоун се усмихна.

— Всички клиенти обичат това. Дейвид, наистина не бих могъл да ти отговоря веднага. Не крия, че предложението ти е изключително привлекателно, но предпочитам да го обсъдя лично с Бил Егерс, а се оформя да остана тук цяла седмица, ако не и по-дълго.

— Естествено. Да се разберем така: през следващите няколко дни се очаква да бъда адски зает, но смятам да отскоча до Ню Йорк към края на следващата седмица. Да се срещнем тогава и да поговорим подробно. Ще подготвя в писмен вид текущата ситуация и ще обсъдим евентуалното ти натоварване с моите дела.

— Това напълно ме устройва.

Двамата си размениха визитни картички, стиснаха си ръцете и излязоха при другите гости.

Докато пиеше кафето, Стоун размени погледи с Бети Саутард и й кимна в посока на вратата. Тя се усмихна и кимна в отговор. Двамата се сбогуваха с домакина и в интервал от минута тръгнаха един след друг.

8.

Стоун спря на паркинга на „Бел Еър“ и хвърли на притичалото момче ключовете от колата. Влезе във фоайето и се наложи да попита къде е барът. Салонът го изненада — беше повече в английски, отколкото в калифорнийски стил, с тъмна ламперия по стените и огън в красивата камина. Бети вече седеше на малко канапе до камината, а край нея се навърташе скучаещ сервитьор — беше едва десет часа и посетителите още се брояха на пръсти. Седна до нея и си поръча бренди.

— Благодаря, че дойде. Съжалявам, че не можахме да поговорим на партито.

— О, моята работа там беше да ухажвам Арлийн. Ванс ми бе поръчал да не й давам възможност прекалено дълго да разговаря с когото и да е от гостите. Беше много неспокоен от присъствието й. Още не мога да си обясня защо изобщо я покани, а и той не ми каза, когато го попитах направо.

— Сигурен съм, че има своите съображения — каза Стоун, чувствайки се малко неудобно да знае нещо, което не е известно дори на секретарката на Ванс. — Той не ти ли доверява всичко?

— Не е длъжен. Просто двамата работим толкова близко един с друг, че му е трудно да скрие каквото и да е било. — Тя се усмихна. — Знаеш ли, ти беше хитът на партито.

Стоун притеснено се размърда.

— Не са ли така мили с всекиго?

Тя поклати глава.

— При нормални обстоятелства, на такова парти един дошъл от друг град адвокат ще може да разговаря само с тапетите.

— И как така толкова ме харесаха?

— Ти си красив, известен си им от пресата, по-млад си от повечето присъстващи мъже и си личен гост на техния домакин, който на свой ред е кинозвезда.

— Какви бяха тогава тези глупости за пробните снимки?

— Ти видя ли ги?

— Да… И едва издържах.

Тя се засмя.

— Аз можах да ги видя в зала заедно с дузина секретарки, които бяха чули за случилото се, и мога да ти кажа, че докато гледахме, във въздуха се носеше отчетлива миризма на вагинални сокове.

— Спри! — простена той.

— Ама ти май наистина се притесняваш! — изненада се тя.

— Цялата тази история е адски унизителна.

— Извинявай, аз съм свикнала да комуникирам с актьори, всеки от които незабавно би схванал какво могат да означават подобни пробни снимки за бъдещето му в този град.