Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 21

— М-р Суимс…

— Фред.

— Фред, аз не съм артист, наистина не съм! Аз съм адвокат и даже не живея тук.

— Скоро ще се преместиш, Стоун, повярвай ми. Мога ли да те попитам — ако, разбира се, не задавам прекалено личен въпрос — какво е истинското ти име… онова, с което си се родил.

— То е същото, което винаги съм използвал.

— Сериозно? Това е удивително! Дори сам не бих могъл да измисля по-ефектно, а аз съм много добър, когато опре до имена, които да правят пари. Предполагам знаеш истинското име на Ванс?

— Не.

— Хърбърт Уилис — и той вдигна три пръста като бойскаут. — Кълна се в Бога.

— Изумително — каза Стоун, опитвайки се да не засегне този човек.

Суимс най-сетне спря да друса дланта му, хвана го подръка и го дръпна встрани от останалите гости.

— Трябва да ти разкажа какво означават пробни снимки като твоите и роля като тази, която ти се дава. Става дума за много големи пари и аз изобщо не се шегувам.

Стоун се изсмя.

— Лу Регенстайн ме предупреди, че съм твърде стар за филмова слава.

— Боже опази да вляза в спор с Лу, но в наши дни зрелият главен герой се котира страшно високо. Ами виж Харисън Форд или Клинт Истууд, боже господи. Та той гони седемдесетте! А ти си на колко? Трийсет и осем.

— По-скоро на четиридесет и две.

Суимс се наведе към него и заговори поверително:

— Обещай ми, че устните ти няма да отронват това число, преди да си навършил петдесетте — закле го той. — То ще си остане само между мен и теб. Ти си на трийсет, е, в краен случай в трийсетте… и то в началото на втората им половина.

— Обещавам — сериозно каза Стоун.

Суимс мушна дискретно в джоба на сакото му визитната си картичка.

— Искам да ми се обадиш утре сутринта — рано! — след което ще излезем да хапнем и ще поговорим за бъдещето, което ти предстои. Повярвай ми, то е много светло, но аз не бих искал да развалям настроението на скъпия ни домакин с делови разговори у дома му. — Той му отдаде чест по скаутски и тръгна да търси сервитьор.

Най-сетне Стоун можеше да се огледа за Бети Саутард, която продължаваше да разговаря с единствената непридружавана от кавалер дама сред гостите.

— Здрасти — топло го поздрави Бети. — Стоун, това е Арлийн Майкълс от „Холивуд рипортър“.

— А, значи вие сте новият актьор в града — възкликна жената, докато се здрависваха. — Чух за пробните ви снимки.

Стоун поклати глава.

— Опасявам се, че те ще ми донесат много притеснения — каза той.

— Боже мой, какво притеснително може да има в това? Нали видях как Фред Суимс ви облъчва с чара си. А той, имайте предвид, е от най-добрите — трудно е да изберете по-добър личен агент от него. Мечтите ви са на път да се сбъднат.

— Опасявам се, че мечтите ми се носят в по-различна посока. Аз съм адвокат и бих желал да огранича актьорската си игра до съдебната зала.

— Но нали точно такава е и ролята ти — намеси се Бети. — Хората останаха снощи, за да свършат с декора — по график сцената трябваше да се заснеме след три седмици, но предполагам Лу Регенстайн наистина е искал да те има в тази роля, докато си тук.