Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 20

Стюарт Уудс

Беше избрал за вечерта бежов костюм в тропическа кройка и носеше вратовръзка. Почувства се доволен, защото всички наоколо бяха много добре облечени за Ел Ей. Всъщност Стоун винаги бе искал да си купи такъв костюм, но така и не бе събрал куража да го направи в Ню Йорк.

— Добър вечер, Стоун — каза Колдър и топло стисна ръката му, — и добре дошъл в компанията на участниците в „Извън съда“.

— Така ли се нарича филмът?

— Точно така. Всички говорят за твоите пробни снимки. Хайде, ела и се запознай с някои хора.

И Стоун послушно последва Ванс през стаята, за да се запознае с различни хора. Половината лица му изглеждаха познати от вестници и списания — някои бяха актьори, други — продуценти или режисьори. Забеляза в дъното на помещението Бети Саутард да разговаря с друга жена.

— Стоун — каза в този момент Ванс, — особено ми е приятно да те запозная с моя добър приятел Дейвид Стърмак.

— Здравейте — каза Стоун. Спомни си думите на Ванс, че Стърмак е един от най-влиятелните хора в Ел Ей.

— Радвам се да се запозная с теб, Стоун — погледна го в очите Стърмак. — Наслушах се на маса неща, разказани ми от Ванс и Лу. — Беше висок представителен мъж, някъде около шейсет и пет, слаб, облечен във великолепен, но консервативно скроен костюм. Обърна се към елегантната блондинка до себе си, която изглеждаше двайсет години по-млада: — Това е жена ми Барбара. Барбара, запознай се със Стоун Барингтън.

— О-о, здрасти! — с неочакван ентусиазъм го поздрави тя. — Ти си приятелят на Ванс и Арингтън от Ню Йорк. Четох за твоя карибски процес във вестниците. Страшно съжалявам за начина, по който завърши.

— Благодаря — отговори Стоун. — Приятно ми е да се запознаем, Барбара.

Към малката им групичка се присъедини Лу Регенстайн.

— Всички говорят за твоята проба днес следобед, Стоун.

— О! — възкликна Стоун, изпитвайки неудобство. Защо, по дяволите, трябваше всички да говорят за това?

Сервитьор взе поръчката му за питие и следващите няколко минути минаха в неангажиращ общ разговор. На Стоун страшно му се искаше да дръпне Ванс настрани и да го попита защо е необходимо участието му във филма, но домакинът му беше зает с гостите си. Някой внимателно го хвана за лакътя и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Стоун се озова очи в очи с около четиридесетгодишен мъж с плътен слънчев загар, който му стисна ръката и заговори бавно, раздрусвайки я:

— Имаш нужда от агент и аз много бих искал да бъда този човек.

— Агент? — без всякакво въодушевление в гласа повтори Стоун.

— Видях пробните ти снимки и прекрасно разбирам защо всички са толкова възбудени. Това определено е най-добрата проба — без изключения — която някога съм виждал.

— Извинете ме, но аз съм малко… объркан. Все пак изтекли са само… колко, четири часа, откакто направихме това нещо.

— В този град добрите новини се разпространяват светкавично — обясни Суимс. — Нека ти разкажа за нас: компанията ни беше основана от група млади агенти, които напуснаха Си Ей Ей и Ай Си Ем, за да създадат собствена импресарска къща, и в списъка на клиентите ни има много „горещи“ имена. Страшно бих желал сред тях да бъде и твоето.