Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 19

— Стоп! — извика асистент-режисьорът. — Според мен беше добре. Ти какво мислиш, Боб?

— Добре стана — обади се операторът.

— Вие доволен ли сте, м-р Барингтън?

— Както прецените.

— Окей, тогава занесете касетата за преглед в първа зала, за да я видят Марио и м-р Регенстайн. Аз ще им се обадя, че сме свършили.

Всички си прибраха оборудването и излязоха. Стоун седна до масата и се запита как бе стигнал дотук.

Половин час по-късно седеше в малка кинозала с Лу Регенстайн, Марио Чиано и Ванс Колдър.

— Почвай — нареди Марио в микрофона до себе си.

Стоун се загледа в себе си на екрана. Заслуша се в репликите на самоуверения прокурор. Сцената му се струваше безкрайно дълга и му беше напълно ясно, че от него не става актьор. После осветлението в малката зала светна. Стоун се надигна в седалката си и потърси с поглед вратата.

— Господи, това беше дяволски добре — каза Чиано, без да скрива изненадата си.

— Иска ми се и аз да бях толкова добър в първия си филм — обади се и Колдър. Той и режисьорът се обърнаха и погледнаха седящия зад тях Регенстайн.

— Стоун, нает си — обяви шефът на студиото.

— Ела утре за гримиране в единайсет часа — завърши Чиано и се надигна. — Започваме да снимаме в един.

Напълно смаян, Стоун стана и стисна ръцете на мъжете. Но аз бях ужасен, мислеше си той. Как така тези хора не виждат това? Никога не бе изпитвал такова унижение. Тези хора бяха луди!

7.

Стоун спря пред портала на имението на Ванс Колдър и свали прозореца. Към него се приближи униформен въоръжен охранител.

— Добър вечер, сър — учтиво го поздрави той. — Вашето име?

— Барингтън.

— Влизайте направо, м-р Барингтън — и порталната врата се плъзна встрани.

Стоун покара известно време по извиващата се входна алея, но видя къщата едва когато изкачи билото на малък хълм. Беше измазана в бяло, в испански стил, с керемиден покрив. Камериер се погрижи за колата и Стоун влезе през разтворената двойна врата в широк, покрит с теракота коридор, който, изглежда, минаваше през цялата къща в дълбочина. Към него веднага се приближи облечен в бяло сако мъж с външност на филипинец.

— М-р Барингтън?

— Да.

— Така и предположих, защото познавам всички останали гости. Ще бъдете ли така добър да ме последвате?

Стоун тръгна след него и се озова в наистина просторен хол, където оживено бъбреха поне една дузина двойки.