Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 17

— Стоун, радвам се да те видя — възкликна Регенстайн и му подаде ръка. После се обърна към сътрапезника си: — Това е Марио Чиано, Марио, това е мой отскорошен познат, Стоун Барингтън. — Двамата се здрависаха. — Стоун, ще ни правиш ли компания за обяда?

— Благодаря, но…

— Няма нищо, Стоун — прекъсна го Бети, — аз и без това имам малко работа в офиса. — Тя се наведе до ухото му: — Очаквам да те видя довечера у Ванс — и си тръгна.

Стоун седна срещу двамата мъже, с гръб към вътрешността на салона.

— Нещо за пиене? — предложи Регенстайн.

— Малко изстуден чай би ми дошъл добре — отговори Стоун.

Регенстайн махна с ръка и с менюто се появи леденостуден чай. Когато Стоун поръча, Регенстайн се обърна към Чиано:

— Разбираш ли сега какво имах предвид? — попита той и кимна към Стоун.

— Напълно, Лу — отговори Чиано. — Идеален е. — После погледна Стоун: — Играл ли си някога?

— В гимназията — извинително каза Стоун.

— Като изключим излизанията пред съдебните журита — засмя се Регенстайн. — Така ми каза той.

— Наистина ли си адвокат? — осведоми се Чиано.

— Да?

— От тези, които се явяват в съда?

— От време на време.

— Кой е последният ти случай?

— Защитавах една американка на карибски остров срещу обвинение в убийство.

— И как завърши делото?

— Обесиха я.

Чиано избухна в смях.

— Лу, тоя направо се вписва в образа — по сценарий нашият човек също губи делото.

— Мога ли да попитам, господа, за какво си говорите? — обади се Стоун.

— И гласът му е добър — каза Чиано, сякаш говореше за човек, който не беше тук.

— Добър за какво? — осведоми се Стоун.

— Не е нужно да е член на гилдията на киноартистите, нали? — попита Регенстайн.

— Не, има право на едно свободно участие, после трябва да се запише.

Регенстайн се обърна към Стоун:

— Ти нали планираше да поостанеш тук десетина дни?

— Да, но Ванс…

— Как гледаш на идеята да играеш в един филм с него?

— С Ванс?

— Разбира се, че с Ванс. Марио е режисьор.

— О…

— Е?

— Сериозно ли говориш, Лу?

— Абсолютно. Ще ти платим… да видим… двайсет и пет хиляди за една седмица работа.

Стоун се обърна към Чиано:

— Изглеждаш ми напълно нормален човек, Марио — каза той. — Ще ми обясниш ли за какво, по дяволите, говори Лу?

Чиано се наведе напред:

— По график ни предстои да снемем една сцена тази седмица — сцената в съдебната зала — но актьорът, който трябваше да я изиграе, получи по-добро предложение и иска да се махне. Лу и аз желаем да ти предложим да направиш пробни снимки.

Стоун поклати глава:

— Господа, ще трябва да ме извините, но аз идвам от Ню Йорк, където подобни неща просто не се случват. Искам да кажа… знам за „аптеката на Шуаб“, леглото на режисьора и други подобни, но…

— Шуаб отдавна го няма — прекъсна го Чиано, — и не се безпокой, никой от нас не умира да те чука, така че от теб само се иска да застанеш пред камерата и да прочетеш няколко реплики. Ако се справиш, ще играеш адвокат, който се опитва да вкара в затвора клиента на друг адвокат, ролята на който се изпълнява от Ванс Колдър. Ти ще загубиш битката в съда, разбира се, но трябва да изглеждаш убедително, докато си вършиш работата.