Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 15

— Стоп! — изкрещя невидим глас. — Проявете това! Следващ епизод, сцена единайсет, задния двор!

— Виждал съм тази къща някъде — заяви Стоун.

— Вероятно, това е доста точно копие на къща от околия Личфийлд, Кънектикът.

— Защо не заснемат каквото искат направо там? Няма ли да е много по-евтино, отколкото да го строят тук?

— Изобщо не е така! Тук режисьорът има пълен контрол над всичко — време, светлина, сняг. Не му се налага да чака всички променливи величини да достигнат желаните стойности, а когато стане готов за вътрешни снимки, стените се свалят веднага, откривайки достъп до дневните, кухнята и така нататък, като камерата може направо да влезе у дома. Повярвай ми, тези хора са се научили да правят пари от такива къщи.

— Ще ти повярвам.

— Сега подготвят за снимки задния двор, искаш ли да влезеш вътре?

— Да.

Тя тръгна напред по входната алея и през вратата. Влязоха в антрето, после се озоваха в просторна, уютно обзаведена дневна. Тук имаше лавици с книги, картини, списания върху масичката за кафе, а в камината весело пърпореше огън.

— Забележи, че вратите са по-широки от общоприетото — обърна му внимание Бети. — Това е така, за да може камерата да следва безпрепятствено актьорите из стаите.

— Удивително — каза Стоун, докато се оглеждаше. — Човек има усещането, че може направо да се нанесе да живее тук.

— Би могло — потвърди Бети. — Банята е напълно функционална, а четката ти за зъби сигурно вече се намира в аптечката.

Тя го поведе към кухнята и отвори хладилника. Беше пълен с храна, част от нея започната. Отидоха до задната врата и погледнаха навън в двора. Три малки деца вече бяха на „снега“ редом с голям снежен човек. Ванс Колдър седеше встрани на сгъваем стол и четеше сценария. Някой изкрещя поредната заповед, Колдър стана и влезе в къщата.

— Здрасти, Стоун — каза той и му подаде ръка. — Радвам се, че дойде. Сега двамата с Бети влезте в дневната, иначе ще попаднете в кадър.

Стоун последва Бети, която излезе от кухнята и мина в дневната. Посочи й подноса с подредени бутилки.

— Ако не беше толкова рано, бих очаквал да ми предложиш нещо за пиене — подметна той.

— Няма да ти хареса — отговори му тя. — Всичко е чай или вода. — После го погледна с откровен интерес: — Та какво те води тук? Изпусна Арингтън. Предполагам знаеш, че тя се върна на Източното крайбрежие, за да посети семейството си?