Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 13

— Не съм сигурен. Допускам, че е взела някакви дрехи, но не мога да застана пред гардероба й и да ти кажа какви точно. Може да е взела и куфар, но ние имаме цяла стая, пълна с багаж, така че не знам дали е направила така и ако е, то какво липсва.

— Карали ли сте се? Беше ли ядосана за нещо?

Колдър отби в паркинга на „Бел Еър Хотел“, спря и махна с ръка на момчето да ги остави на мира.

— Не, не ядосана, но бих казал… по-различна. Не знам как иначе да го обясня.

— В какъв смисъл, казваш, е била по-различна?

— Предната нощ ми каза за детето. Бях извън себе си от радост. Винаги съм искал дете и мислех, че и тя също. Само че тя не беше много радостна.

— Какво ти каза?

— Нямам предвид нещо конкретно да ми е казала, по-скоро ми направи впечатление как се държеше. После се замислих и изведнъж ми хрумна, че детето… може да не е мое. — Стоун не каза нищо. — Стоун, двамата с теб знаем, че Арингтън взе решение да се ожени много набързо и че седмица или десетина дни преди да сключим брак, е спала с теб. — Стоун продължаваше да не казва нищо. — Не ми заяви направо, че детето е твое, но беше определено потисната.

— А ти попита ли я?

— Не, но усещах, че знае за какво си мисля.

— И какво се случи на следващата сутрин?

— Нищо не ми каза. Аз трябваше да съм в студиото в седем — в момента съм по средата на снимки — и тя още не беше станала, така че нямахме възможност да разговаряме. Отидох на работа, но цял ден не мислих за нищо друго и се върнах, готов да й заявя, че не ме интересува кой е биологическият баща и че искам да бъда бащата, който ще отгледа това дете. Само че нея я нямаше.

— Не ти е оставила бележка?

— Не, нищо.

— И ти още не си се обадил в полицията?

— Стоун, не мога да направя това — мисля, че вече ти обясних причините.

— Таблоидите.

— Да, таблоидите. Но освен тях и усещането ми, че не я грози никаква опасност.

— Какво очакваш от мен да направя?

— Казах ти за утрешното парти.

— Да.

— Този път постъпих малко необичайно — поканил съм репортер. На следващия ден във вестниците ще излезе репортаж, отразяващ събитието, и ще има приложен списък на гостите. Твоето име ще бъде споменато.

— Надяваш се тя да прочете?

— Почти съм сигурен, че ще го направи — тя обичаше да следи пресата.

— Мислиш, че ще опита да се свърже с мен?

— Ще се погрижа да стане ясно, че си отседнал в „Бел Еър Хотел“.

— А ако не ми се обади?

— Тогава ще приема съвета ти как да действам нататък.

— Ами решението е твое — сви рамене Стоун.

Колдър му подаде визитната си картичка.

— Тук ще намериш адреса и всичките ми лични телефонни номера. Носи вратовръзка, вечерята е в седем. Хората тук обикновено са точни. Аз съм на пет минути път от „Бел Еър“.

Стоун взе картичката.

— Ще дойда.

— О, утре, ако не си зает и ако имаш желание да посетиш студиото, обади се на секретарката ми — нейният телефон също е на картичката — и тя ще го организира.

— Благодаря, може да се възползвам от поканата. Между другото, Ванс, ти знаеш ли, че цяла нощ те следват двама млади мъже?

— Какво?

— Те са в кола, паркирана на трийсетина метра зад нас. Впрочем бяха и в „Спейго“.