Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 12

— И ти го послуша?

— Абсолютно. Тогава бяхме съквартиранти с двама други актьори и аз така и си останах с тях. Карах мотор с кош и оставих Хайман да инвестира приходите ми. След две години получих първите предложения за първокласни второстепенни роли. Започнах да навлизам в бранша и парите бяха добри. Преместих се в по-добър апартамент — малък и евтин — и си купих кола на втора ръка. След пет години вече бях набрал скорост, така че когато си купих първата къща, беше направо в Бевърли Хилс и платих за нея с налични. А когато започнаха да ми предлагат слаби сценарии със снимки на хубави места, можех да си позволя да отказвам и да чакам стойностните роли. Научих се никога да не снимам заради парите или защото филмът бил в Таити, или в някое друго райско кътче. Нямаш представа колко много артисти са направили тази грешка и колко скъпо им е струвала тя.

— Разбирам мисълта ти — каза Стоун. — Ванс, какви са новините около Арингтън?

Ванс се огледа.

— Може ли някой да ни чуе?

Стоун се огледа на свой ред.

— Според мен всички около нас се опитват да направят точно това.

— Тогава да не говорим тук.

— Разбрах, че утре вечер даваш прием?

Колдър понижи глас:

— Така е. Партито е планирано от близо месец и ако го отменя, хората ще започнат да шушукат. А започнат ли хората да говорят, все ще се намери някой, който да се обади на жълтата преса и на другата сутрин ще осъмна разнасян из таблоидите, а по оградите на имението ми ще са накацали папараци. Изключително важно е да се държа както обикновено, без значение какво става в личния ми живот, и също толкова важно е ти да разбереш и приемеш това.

— Разбирам.

— Още нещо: очаквам от теб всичките ни разговори на тази тема да бъдат защитени от тайната между адвокат и клиент.

— Щом желаеш.

— Добре, да продължим сега с вечерята — нека й се насладим, а ще говорим на път за дома.

Когато отново се озоваха в бентлито, Колдър най-сетне заговори по същество:

— Изминаха вече три дни, а още не ми се е обадила.

— Какво послужи като повод? — попита Стоун.

— Не знам. Прибрах се у дома от студиото, а колата й я нямаше. Беше седем вечерта и ми се стори малко необичайно да не ме чака. Не беше оставила никакви указания на готвача за вечерята, а икономът, който обикновено дремва следобед, не я бе виждал да излиза от къщи.

— Взела ли е нещо със себе си?