Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 52

— Значи като цяло в рицарското училище ти е харесало — кимна Трикс. После осъзна, че приятелят му има нужда да говори и повече не го пришпори.

— По хералдика, генеалогия… — думата „генеалогия“ Йен така и не успя да пребори, — и благородно поведение ме даваха за пример. И по танци ме хвалеха. А малко преди Нова година при нас в училището дойде благородният рицар сър Гламор…

— Гламор? — изуми се Трикс. — Познавам го!

— Свестен чичо — въздъхна Йен. — Отиде направо при стария рицар Бандус, който е най-главния в нашето училище, и му каза: „Имам нужда от оръженосец. Но да е риж, защото съм дал такъв обет — да вземам рижи за оръженосци, за да им помагам в трудния житейски път. И да е естествено рижав!“ Оказало се, че имал лош късмет — оръженосецът му се удавил и не можел да намери нов. Всички момчета се молеха да ги избере, дори благородниците…

Трикс реши да премълчи, че сред тези благородници е бил и самият той.

— … но никой не беше риж. А после дойде един риж. И беше добър оръженосец, но много мръсен, не обичаше да се мие. Но един ден също бухна в реката…

— И се удави? — ококори се Трикс. — Това е някаква притеснителна система… може би този Гламор е маниак, а? Да дави оръженосците си?

— Не, не се удави! — махна с ръка Йен. — Изплува и се оказа блондин. За да го изберат, взел, че си намазал косата със самаршанска къна. Е, Гламор не прости измамата. Върна го в училището и каза: „Достоен оръженосец, но склонен към измама. Може би ще има полза от него. А на мен ми намерете оръженосец с истинска рижа коса.“ Бандус отначало не искаше да ме пусне, каза, че аз съм единственият риж в цялото училище, но все още не владея меча добре… Но Гламор пи вино с него и го убеди. Позволиха ми да стана оръженосец на Гламор, на външно обучение, така да се каже. Гламор обеща лично да ме научи да въртя меч и да препускам на кон.

— И какво, научи ли те?

— Научи ме. Той е добър рицар, наистина. Дори извършихме два подвига. Първо спасихме селяни от банда разбойници. А после на турнира свалихме на земята трима рицари за една вечер.

— Е, всъщност не ти, а по-скоро Гламор ги е свалил — отбеляза Трикс.

— Но пък аз натупах оръженосците им! — гордо каза Йен. — Така че и аз си имам своя дял от славата. Както казва Гламор: „Всекиму своето, на рицаря — арена и благороден меч, на оръженосеца — дебела сопа и торбичка, натъпкана с пясък…“

Трикс въздъхна. Чувството за хумор на сър Гламор беше твърде тънко за болшинството от неговите събеседници.

— И после какво?

— После отидохме в един гарнизон на самаршанската граница, сър Гламор искаше да прекара зимата там. Всичко щеше да е наред, ако в деня на пристигането ни някой не беше видял дракон в планината. Е, Гламор се зарадва и ние потеглихме на бой с дракона. Дали имаше дракон там или не — не знам. Но през прохода минаваше самаршански керван. На него Гламор се зарадва още повече! Застана отпред и заяви, че иска да провери стоките и дали са платени митата.

— И? — уморено попита Трикс.

— Вероятно митата не са били платени — въздъхна Йен. — Пазачите ни се нахвърлиха. Започнахме сражение. И сигурно щяхме да ги победим, защото в битка сър Гламор е като свирепа буря! Но самаршанците имаха магьосник. Той ни хвърли сънно заклинание. Аз се изплъзнах, но сър Гламор бе поразен. Самаршаните го поступаха малко, но не посмяха да го убият. Казаха, че ако бъде убит рицар, от гарнизона ще им изпратят отряд да ги преследва. Затова вързаха спящия към едно дърво, дори меча и коня му оставиха. Но мен ме взеха в плен. Като законен трофей… — въздъхна Йен.