Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 51

— Е? — попита Трикс.

— Това не струва четиристотин динара — каза роботърговецът.

— Този пръстен ми бе подарен от крал Маркел Веселия — каза Трикс. — Той струва двеста талера или четиристотин динара. И ако ти се съмняваш в думите на моя крал, тогава аз, като верен поданик…

— Не се съмнявам — бързо каза самаршанецът. — Но нали камъкът трябва да се продаде, бижутерът ще вземе своя процент…

— Колко? — вече знаейки отговора, попита Трикс.

— Добави тринадесет талера — и сметката ще е точна! — усмихна се роботърговецът.

Трикс мълчаливо му подаде кесията.

— О, велика сила е човешкото състрадание! — извика търговецът. — Случи се чудо! Приятел спаси живота на своя приятел! Вземи този безполезен роб, велики магьоснико! И да отидем да отпразнуваме нашата сделка в чайната!

— Благодаря, но нещо нямам желание — каза Трикс. Хвана разстроения Йен за ръката и го замъкна към изхода. След тях се чуха одобрителни възгласи, хората тупаха Трикс и Йен по раменете, прегръщаха ги, поздравяваха ги, а най-сантименталните самаршанци дори се опитаха да ги целунат. Карим също получи своята порция уважение и признателност.

— Добре ги позабавлявахме — мрачно каза Трикс, когато се озоваха на улицата и се бяха отдалечили от пазара на роби. — Колко позорно и отвратително…

— Прощавай, велики магьоснико — каза Карим. — Този презрян търговец наистина постъпи нечестно.

— Дори ти го признаваш? — зарадва се Трикс.

— Ами да. Камъкът наистина струва четиристотин динара, аз добре го огледах. А като процент бижутерът щеше да вземе обковката. Така че тези тринадесет талера — огорчено въздъхна Карим — ти ги взеха напразно.

Трикс изобщо не отговори, само въздъхна. Спря и строго погледна към Йен.

А той виновно сведе поглед и запристъпва на място.

— Е, здравей, бойни другарю — строго каза Трикс. — Можеш ли да ми обясниш защо те срещам на пазара на роби… и защо платих за теб двеста и тринадесет талера?

— Защо ме срещна, мога — промърмори Йен. — А защо плати — не…

— Тогава разказвай.

Йен въздъхна:

— По заповед на нашия любим крал, владетелят…

— Казвай само каквото не знам — прекъсна го Трикс.

— Маркел ме изпрати в рицарското училище… — Йен подсмръкна с нос. — Отначало беше някак неловко, всички наоколо благородници, а аз така… кавалер на сребърно весло върху син фон. Но после се сбих няколко пъти, разбих един баронски нос, насиних окото на един наследник на маркиз… С коня и меча нещата ми се получаваха, въпреки че баща ми беше обикновен градинар. Сприятелих се с момчетата. А там и освен мен имаше всякакви — току-що произведени благородници или копелета. Е… те всички си измисляха, че са плод на буйната страст на Маркел и благородна дама, пожелала да остане анонимна… или някаква друга романтична история. Там ни хранеха добре, всеки ден имаше месо! — гласът на Йен беше искрен. — И учителите бяха добри, биеха рядко, а и то само няколко пръчки по задника, пък после се извиняваха: „Не с цел да унизим благородния господин, а само за да добавим капка ум в празната му глава!“