Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 53

— Между другото — ехидно отбеляза Трикс, — ти сега не си оръженосец на Гламор и не си трофей. Ти си мой роб. Ако поискам — мога да заповядам да те набият с пръчки.

Йен въздъхна.

— За теб дадох подарък от самия крал! — оплака се Трикс. — Сигурно цял живот щях да го пазя, да го нося на ръката си, когато порасна. А сега…

— Съдбата ще накаже търговеца за алчността му — каза Йен. — Подобно нещо на никого не би му се разминало.

— У нас не би му се разминало — скептично отбеляза Трикс. — Но в Самаршан, предполагам, нещата са различни.

— А ти как се озова тук?

— Дълга история — неопределено отвърна Трикс. — Замесени са дракони и дълг на честта, страховит самаршански магьосник на име Прозрачния бог и стари наши врагове.

— Уау!

— Отседнал съм в къщата на местен търговец… това, между другото, е синът му Карим…

Йен и Карим си стиснаха ръцете без особен ентусиазъм. Карим явно се измъчваше от любопитство, но не можеше да разбере бързия разговор между Трикс и Йен.

— Докато вървим, ще ти разкажа какво се случи — обеща Трикс. — Е, поне в общи линии.

Появата на второ чуждоземно момче предизвика ново раздвижване в дома на Васаб. Установявайки, че Йен е бъдещ рицар и принадлежи към благородното съсловие (Трикс реши да не разкрива детайли), Васаб отново нареди на дъщерите си да занесат на Йен вода, леген и кърпа, а след това започнаха с оръженосеца разговор на вълнуващите го теми — позволено ли е на рицарите да се женят? А на оръженосниците? Добре платена ли е работата на рицаря? Доколко е опасна?

Подкрепящият се с остатъците от обяда Йен отговаряше съвсем разумно на въпросите.

Рицарят може да се ожени, но само след като приключи с подвизите в името на дамата на сърцето си.

На оръженосците едва ли ще им позволят да се оженят, а и нямат време за това.

С парите при рицарите е — ту имат, ту нямат. Ако убиеш дракон, разпръснеш банда разбойници или изкопаеш охранявано от неживи съкровище, тогава всичко намерено си е твое, минус кралския данък. Също така и на турнирите може да се печели. Но обикновено парите не достигат, още повече, че много от тях по време на скитанията отиват при ханджиите и при ковачите — за ремонт на доспехите след приключенията.

Работата на рицаря се счита за една от най-опасните в кралството. Смъртността в битките, разбира се, е по-ниска от тази на обикновените стражници и войници, пътуванията са по-опасни за моряците, кралската немилост повече заплашва придворните. Но затова пък рицарите страдат от заболявания на черния дроб и стомаха наравно с маговете, пропускайки на първо място единствено алхимиците…