Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 50

— Хм — кимна роботърговецът. — Да предположим. Предполагам, че великият маг не е по-беден от сина на търговец… и ще купи своя бра… приятел?

Мракът, обземащ главата на Трикс, отстъпи.

— Разбира се, няма да го оставя в беда — гордо каза Трикс. — Какво искаш за свободата му?

Роботърговецът облиза устни:

— Триста динара!

— Какво? — втрещи се Трикс. Огледа се. Самаршанците одобрително кимаха. — Цената… цената на един роб е двадесет динара! Или двадесет и пет! Най-много… тридесет.

— Тук имаме специален случай — усмихна се самаршанецът.

— Какво му е специалното? Ти… ти самият се разчувства, че се срещнахме!

— Разбира се, че се разчувствах! — възкликна роботърговецът. — Точно затова имаме специален случай, който рязко повишава цената!

Той отново се обърна към хората около него:

— Кажете ми, кое е по-скъпо — безименен роб или сънародник? И за кого ще дадете повече — за обикновен сънародник или за приятел?

Всички закимаха.

— Тоест ако беше мой брат… — осъзна Трикс.

— Щях да поискам не по-малко от четиристотин — потвърди самаршанецът.

— Не трябваше да показвате, че се познавате — въздъхна Карим.

— Нямам толкова пари — разстроено каза Трикс. Той бръкна в джоба си, извади малка кесия и я отвори. — Пет… десет… имам тринадесет кралски талера. Това прави двайсет и шест динара, нали?

Роботърговецът сви рамене.

— Щеше да го продадеш за тези пари! — възмути се Трикс. — Защо искаш от мен повече?

— Никой не може да каже, че не ценя приятелството! — гордо отвърна роботърговецът.

— А ако започна заклинание и те ударя… поразя… — Трикс за миг се замисли. — Да, именно поразя! Ако те поразя с ужасно заклинание?

— В центъра на Дахриан? Заобиколен от стотици честни граждани? — роботърговецът искрено се удиви. — Считай, че вече си ме поразил — с твоята наивност и безразсъдство.

— Предполагам, че ако на мое място беше Прозрачният бог — щеше да ми дадеш роба даром! — възкликна Трикс.

Настъпи ледено мълчание.

— Защо така ругаеш? — попита роботърговецът. — Защо така заплашваш? Не е хубаво, момче. Промених решението си. Четиристотин динара!

Чуха се одобрителни възгласи.

— И ако сега си мислиш, че по-късно ще ми пратиш някое злобно заклинание на мен, честния търговец — тези хора са свидетели! — добави роботърговецът. — Те ще разкажат всичко на Великия везир и теб ще те закопаят в земята чак до петите!

Йен, който досега слушаше спора с надежда на лицето, обори глава. Карим тихо прошепна на Трикс:

— Много съжалявам, велики магьоснико…

— Значи, четиристотин динара? — попита Трикс след кратка пауза.

— И нито дирхем по-малко!

Трикс мълчаливо разкопча ризата си и свали от врата връв, на която висеше златен пръстен със смарагд. След което го подаде на роботърговеца.

А на него очите му блеснаха. Дълго време изучава пръстена, търкайки го по някаква причина с пръсти, гледаше го на светлината, на пламъка на свещ (която услужливо му донесе някой от тълпата). После погледна Трикс.