Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 54

В крайна сметка Васаб въздъхна и остави Йен на спокойствие. Историята на пазара на робите също не предизвика в него възмущение, само платената сума го огорчи.

Междувременно в двора с пълна сила вървяха приготовленията за вечерното угощение, на което беше обещал да дойде влиятелен гост. Карим домъкна от пазара агне — за облекчение на Трикс, вече разфасовано. Васаб, въоръжен с огромен нож, започна да нарязва месото на хапки. Жена му измъкна от къщата огромен казан и го сложи в лятната кухня.

— Ще приготвим пилаф — тържествено каза Васаб. — Най-мъжкото нещо е да се готви пилаф!

Трикс и Йен с любопитство застанаха до него.

— По-тънко режи моркова, Гулин — заповяда Васаб. — Ох, изобщо не можеш! Дай насам, сам ще направя всичко!

Той наряза морковите и лука, разтопи в казана твърда буца опашна мас, запържи месото, изсипа отгоре му ориза… Трикс усети как стомаха му закъркори — толкова апетитен беше процесът.

— Истинският пилаф е кралят на масата — тържествено заяви Васаб. — Нима вашата храна може да се сравни с пилафа?

— Аз много уважавам каша с месо — плахо се обади Йен.

— Каша! — възмути се Васаб. — Похабен пилаф — това е вашата каша! В кралството не знаят как да приготвят вкусна храна. Умеем да готвим ние, умеят да готвят и онези, които живеят край морето…

— Васаб, а в Самаршан често ли идват гости от Островите? — попита Трикс.

— Какви острови? — не разбра Васаб, докато внимателно отмерваше щипка пипер.

— Кристалните.

Васаб трепна и изтърва в пилафа три пъти повече пипер, отколкото възнамеряваше да сложи.

— Какви ги приказваш? — жално възкликна той. — Не трябва да споменаваш магьосниците-витаманти. Те няма да дойдат при нас, слава на Всевишния! Аз те доведох в дома си, готвя с теб пилаф, на теб — въздъхна Васаб — бих дал дъщеря си. Макар да си северняк, но ти си човек. А витамантите — това не са хора, това са живи мъртви. Нередна работа! Човек трябва достойно и радостно да изживее живота си, а после достойно и радостно да отиде в друг свят, не да пречи на деца и внуци да си живеят сами живота.

— Ние с Карим видяхме витамант близо до кулата на магьосниците — поясни Трикс. — Беше рицарят-маг Гавар, стар мой враг. Заедно с други мои врагове отиде при вашите магьосници.

— Това е лошо — намръщи се Васаб. — Това е съвсем, съвсем лошо. Това означава, че нашият Велик везир Аблухай е призовал не само дракони на помощ. Той и с витамантите е готов да си има работа. Това е просто някакъв ужас!

— По-добре да беше помолил Маркел за помощ — каза Трикс. — Маркел е добър крал. Той определено ще помогне. В края на краищата е наясно, че ако Прозрачният бог дойде на власт, тогава ще има война.

— Твоите думи са еликсир на мъдростта и есенция на разсъдливостта — кисело каза Васаб. — Проблемът е, че ние с вас често воюваме.

— И какво от това?

— Ако Аблухай призове на помощ бившите врагове, обикновените хора няма да му го простят. Аблухай го обичат и властта му е силна. Но ваши воини и магове в нашите земи — това е дори по-ужасно от Прозрачния бог. Ние не харесваме витамантите и… — Васаб се подсмихна, — … се страхуваме от тях. Но те са твърде далеч, с тях не сме воювали и нямаме претенции едни към други.