Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 46

— Може би си гений, о, велики магьоснико? — предположи Карим.

— Ами… — смути се Трикс. — Аз, разбира се, не съм глупав… да. Но не и по езиците. По езиците не съм никакъв гений.

Карим внезапно се ухили:

— Велики магьоснико, всичко ми стана ясно! Нали си разговарял с дракони!

— И какво от това?

— Драконите са могъщи магьосници. Но самите те са много слаби в езиците. Затова драконите не учат чужди езици, а с вълшебство карат хората да разбират езика на своите събеседници. Драконът на самаршански ли говори с теб?

Трикс сви рамене.

— На самаршански — уверено каза Карим. — Те имат и собствен език, но пред хората рядко го говорят и никого не учат на него. Драконите са те научили на самаршански.

— Можеха да ме предупредят — промърмори Трикс. Той и преди леко се изненадваше, че разбира всички около себе си. За Куркум Васаб както и да е — той е търговец и знае езици. Но как така простите пазачи, жената на Васаб и всички останали говореха перфектно езика на кралството? — Да се махаме оттук, Карим. Ако внезапно враговете ми излязат…

— Ами изгори ги с магически огън! — предложи Карим. — Те са чужденци, никой няма да е против. Великият везир казва, че ако един чужденец убие друг, това си е тяхна работа.

— Не, Карим — въздъхна Трикс. — Не искам да ги убивам. Освен това, един от тях и без това вече е мъртъв…

Очите на Карим се уголемиха от страх и той бързо скочи.

— Да вървим, велики магьоснико! Аз мъртвите… не ги обичам.

И те с бързи крачки се отдалечиха. Трикс, разбира се, много искаше да разбере какво прави Гавар в кулата на магьосниците и защо изобщо е дошъл в Самаршан. Но да последва витаманта в кулата изглеждаше не много добра идея.

— Сега у дома, нали? — тъжно каза Карим, когато се отдалечиха на прилично разстояние.

— О, не, нека да видим и нещо друго — предложи Трикс. — Ей в онази сграда какво има?

Право пред тях имаше красива сграда от розов пясъчник — ниска, но с доста изящна колонада и стени, покрити с барелефи. Изобразени бяха основно военни сцени, както и смели воини, водещи безкрайни редици от пленници и безброй каруци с трофеи. В сградата постоянно влизаха и излизаха хора.

— Това… ами… — Карим изведнъж се смути. — Как да ти кажа…

— Музей?

— Не съвсем — Карим от огорчение сведе глава и неловко пристъпи в праха с босите си крака. — Това е един вид пазар.

— Тогава да отидем на пазар! — предложи Трикс.

— Това е пазар за роби — тихо отвърна Карим. — Не трябва да ходиш там.

— Защо? — възмути се Трикс. — Какво, може да ме вземат за роб ли?

— Не — въздъхна Карим. — Аз нали съм с теб, ще обясня, че не си роб, а уважаван гост… Но там могат да продават роби, разбираш ли?

— Щеше да е странно, ако там се продаваха праскови — все още не можеше да разбере Трикс.

— Там… може да продават от твоите. От кралството — съвсем тихо прошепна Карим и притеснено млъкна.

Трикс беше зашеметен. Той, разбира се, помнеше думите на Васаб за пазара на роби. И като цяло знаеше, че в Самаршан робството се използва, докато в кралството е било отменено още от Маркел Пестеливия, дядото на сегашния крал, а окончателно премахнато от баща му, Маркел Великодушния. Някои възрастни селяни, впрочем, все още въздишаха и говореха, че по време на робството благородните господа се отнасяли към обикновените хора много по-добре и ги ценели — нали винаги се грижиш за собствеността си. Но макар да копнееха за добрите стари традиции, честно признаваха, че от свободен човек винаги можеш да смъкнеш две, дори и три кожи, докато от роба — само една.