Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 45

А спътникът, който въпреки жегата беше в блестяща черна броня, с шлем, покриващ лицето му, и с огромен меч на кръста, Трикс за последно беше видял да пада зад борда на собствения си кораб! Белокнижникът, рицарът-маг Гавар, от чиито ръце Трикс измъкна принцеса Тиана и по този начин разстрои всички планове на витамантите да придадат легитимност на нахлуването си в кралството!

— Карим, там крачат мои врагове — промърмори Трикс. — Ако ме видят — ще стане лошо!

Карим незабавно се премести, заслонявайки Трикс, и с най-невинен вид впери поглед в непознатите. Дали защото бяха увлечени в разговора, дали изобщо не очакваха да видят заклетия си враг сред самаршанските момчета или пък Карим удачно го беше заслонил, но двамата Гриз и Гавар ги подминаха. До Трикс достигна част от разговора им:

— … не може да бъде. Евикейт е повелител на живота и смъртта, той е по-силен от всеки магьосник! — казваше Сатор. И освен разбираемото раболепие по отношение на предводителя на витамантите, в гласа му се долавяше и съвсем искрена убеденост.

— Няма магове, равни на Евикейт — с хладен глас отвърна Гавар. — Но Прозрачният бог е повече от магьосник.

— Нали не искаш да кажеш, уважаеми Гавар, че той — ха-ха — наистина е бог? — леко иронично попита Сатор.

— Не искам — кимна Гавар. — Но трябва да…

Изведнъж той спря с леко метално скърцане. Застина с вдигнат във въздуха крак и възкликна:

— Проклето момче! Това проклето момче!

Трикс, който ги следеше с периферното си зрение, се вцепени от ужас.

— Трикс? — досети се Сатор. — И защо си спомни за него?

Проклетото момче, напълно забравило, че е могъщ магьосник, който веднъж вече е побеждавал Гавар в дуел, се приготви да хукне.

— Коляното! — изпъшка Гавар. — Ритни ме по коляното! Бронята е ръждясала, ставата не се сгъва добре…

— Разбирам — каза Сатор и с видимо удоволствие заби върха на ботуша си в коляното на Гавар. Кракът на витаманта със скърцане се сви.

— Само ако знаеше колко тъжно и самотно ми беше да се скитам по дъното на океана! — отдалечавайки се, продължи Гавар. — Тиня… водорасли… потънали кораби… кракени… И най-лошото от всичко — скариди! Лепяха се по мен на цели стада! Мразя скариди!

„Затова пък скаридите обичат гнило месо“ — злорадо си помисли успокоилият се Трикс.

Неговите врагове стигнаха до кулата на самаршанските магьосниците и Гавар почука по вратата с бронираната си ръкавица. Вратата плавно се отвори — изглежда ги очакваха…

— Размина се… — промърмори Трикс. — Благодаря, Карим. Разбра ли как ме мразят?

— Откъде да разбера? — изненада се Карим. — Не говоря вашия език, мога само да броя до десет и знам няколко израза. „Вкусна праскова, сладка-сладка!“, „Прекрасен еликсир, ще станеш като момченце!“ и „Ей, красавице, тук ела, при мен е най-хубавата пудра!“

Трикс неразбиращо се взря в Карим.

— Как така — не говориш? Нали с теб разговаряме!

— Но ти говориш на самаршански! — убедено каза Карим.

— Аз никога не съм учил самаршански — призна Трикс.