Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 48

— Правят го по всякакви начини — авторитетно обясняваше Карим. — Например, родителите се уговарят помежду си — едните дават дъщеря си на сина на другите, а те пък от своя страна дават дъщеря си на техния син. Или десет или двадесет души се събират и едни пари се предават в кръг, докато всички не се изпоженят. Понякога дори изобщо няма пари, само празни сандъци…

— А защо не се женят без откупуване, щом всички са съгласни с това? — изуми се Трикс.

— Какво говориш! Това е позор!

— Да измамиш не е позор, а да се ожениш, без да откупиш булката, е позор?

— Разбира се! — Карим погледна младия маг с недоумение. — Да измамиш е позор само ако измамата се разкрие. Например, ако ти продам за един златен кралски талер нещо, което струва един сребърен самаршански динар. Това измама ли е?

— Не, това е търговия — призна Трикс.

— Но нали ако ти разбереш, че си можел да го купиш това нещо два пъти по-евтино, ще се разстроиш? Ще разбереш, че са те измамили?

— Вероятно.

— Ето виждаш ли — ако измамата се разкрие, тогава за всички е лошо. Ти ще се притесниш, че си се проявил като глупак. Аз ще се притесня, че съм алчен измамник. Всеки е обиден и огорчен! А ако измамата не се разкрие, ако ти си доволен от покупката, а аз съм с парите — всички са доволни!

— Така е неправилно — каза Трикс. — Получава се, че да мамиш — това е добре!

— Понякога да — усмихна се Карим. — Ето аз взех една монета от баща си и си купих сладкиши. Да видим! Ако баща ми не забележи — всички са доволни. Ако баща ми забележи — той ще се разстрои, аз три дни няма да мога да ходя и да седя, а съседите ще се смеят — търговеца Васаб го преметнал собственият му син!

— При нас всичко е по-различно — каза Трикс, но неволно се замисли.

Пазарът на роби вече му беше омръзнал. Тук всичко се оказа не толкова ужасно, колкото предполагаше, но въпреки това по някаква причина беше неприятно. В допълнение, нямаше и кой знае каква търговия — всички преценяха, спореха, обсъждаха достойнствата и недостатъците на стоката, но не бързаха да се разделят с парите. Като цяло, всичко беше като на обикновен самаршански пазар, където за цената на няколко домати можеха да спорят цял час.

Единствено в най-далечния ъгъл на пазара се беше събрала малка тълпа, която горещо обсъждаше нещо. Трикс приближи и неочаквано с трепет чу:

— Млад роб от северното кралство! В добро състояние, не е бит. Светла кожа. Изключителен жълт цвят на косата! Малък пробег, по целия път е возен в каруца. Митническите такси са платени.

— Знаех си, че не трябва да идваме тук… — тъжно каза Карим.

Трикс започна да се провира през тълпата. Гледаха го с любопитство, но явно самоувереното му поведение доказваше на самаршанците, че човекът пред тях не е роб.