Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 47

— Робството е отвратително по своята същност, аморално по своята жестокост и неефективно икономически! — твърдо заяви Трикс.

— Напълно съм съгласен! — подкрепи го Карим. — Значи няма да отидем там?

Трикс, плътно стиснал устни, погледна към розовата сграда. Тя вече не му се струваше толкова симпатична.

— Защо пък не — каза мрачно. — Точно обратното, веднага ще отидем там!

Карим въздъхна и последва Трикс. Минаха покрай двамата намръщени пазачи на входа и влязоха в просторна зала, където миришеше на пот и благовония. Навсякъде имаше разположени дъсчени подиуми, на които стояха бедно облечени хора. Купувачите се разхождаха наоколо. Доколкото Трикс забеляза от пръв поглед, и продавачите, и купувачите бяха предимно самаршанци. Само на един подиум унило стоеше висок, късо подстриган чернокож мъж.

— Мислех, че робите не са самаршанци — каза Трикс.

Стоящият наблизо мускулест самаршанец с усмивка погледна Трикс:

— Така беше преди. Но сега много малко воюваме, затова Самаршан разчита на вътрешни ресурси.

— И все пак не е хубаво! — укорително му каза Трикс.

— А какво да правя? — въздъхна самаршанецът. — Не искаш ли да си купиш силен интелигентен роб? Непретенциозен за храната, обучен за войник, познава земеделието, красноречив…

— Как не ви е срам да продавате човек! — не издържа Трикс.

— Жена ми иска да яде, синът се жени — трябва да се плати за невестата — обиди се мъжът. — Какво друго ми остава, освен да стана роб?

— Значи продавате себе си?

— О, диамант на досетливостта! — възкликна самаршанецът. — О, рубин на съобразителността! Разбира се, че себе си.

Трикс смутено се отдалечи. Карим тихо обясни:

— Това често се случва. Аз също се замислям, ако бизнесът на баща ми закъса, да се продам за роб. Или роб, или в армията. Но в армията могат да ме убият. Ще отида роб при златар — имам остри очи! Или роб при алхимик — там, разбира се, мога да се взривя, но пък е интересно!

— Това е неправилно — не отстъпваше Трикс. — А ако промениш мнението си да си роб?

— Ще спестя пари и ще се откупя — без да мигне, отвърна Карим. — Кажи ми, при вас къде пращат момчетата от не много богатите семейства?

— В някоя гилдия — уверено каза Трикс. — При нас на десет, а понякога и на по-малко, юношата го пращат чирак. Там го учат на занаят — някъде около десет години. После още десет години работи, за да си плати за обучението. А след това вече може да си купи място в гилдията и сам да стане майстор…

— Хм, и каква е разликата? — попита Карим.

Трикс не намери какво да отговори, ядосано изсумтя и продължи напред.

Търговията с роби вървеше слабо. По-голяма част от бутащите се самаршанци бяха желаещи да се продадат в робство. Но сериозните купувачи заглеждаха по-екзотичните партиди — чернокож, взет в плен на някакви тропически острови, млади момичета от някакво номадско племе, тях ги продаваше вождът на племето — позоваваше се на голямата смъртност сред камилите и излишъка от момичета. Карим обясни, че да купиш робиня е най-евтиният начин да се ожениш, защото не всеки може да събере достатъчна сума, за да си откупи невеста.