Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 44

— Ех, да бях магьосник! — замечтано каза Карим, докато гледаше сияещата на слънце кула. — Бих си построил такъв дворец!

— Няма да ти се получи — поклати глава Трикс. — Дребни вещи могат да служат и сто години, ако са измислени добре. Но да измагьосаш нещо много голямо е възможно, но без приток на свежа магия то ще се разпадне.

— Но кулата не пада!

— Значи в нея постоянно се събират магьосници, на цели тълпи. Как мислиш, защо магьосниците не обичат да напускат кулите си за дълго? Върнеш се, а там вече няма нищо.

Карим видимо се разстрои. А Трикс, след като изяде курабията, поясни:

— Магията има много ограничения. Ако създадеш някаква вещ, то тя трябва да е от материал, който имаш под ръка. Трябва добре да си представиш това, което искаш да направиш — аз веднъж исках да направя рокля на едно момиче… ами, не се получи добре.

— А можеш ли да измагьосаш такива курабии? — Карим облиза лепкавите си от меда пръсти.

— Мога — кимна Трикс. — Но с тях няма да си утолиш глада.

— И какво от това? Да се заситя мога и с леща. А сладкишите — те са за удоволствие.

Трикс се замисли.

— Тоест за теб не е важно, че с тази храна не можеш да се наядеш?

Карим се засмя:

— Баща ми понякога иска да си хапне халва, а мама му казва: „Няма да влезеш в новите си панталони!“ Мислиш ли, че няма да се зарадва на халва, от която не се пълнее?

Трикс дори се изправи — толкова го зашеметиха открилите се нови хоризонти. Никой маг не се беше опитвал да прави храна с магия по простата причина, че тя не утолява глада. Но ако се замислиш… бедните ядат, за да живеят, но богатите, напротив, живеят, за да ядат!

Това, разбира се, си имаше своите трудности. Със сигурност да се измисли заклинание, създаващо вкусно ястие, няма да е толкова лесно. И със сигурност заклинанието бързо ще се износи, тоест ще трябва да се създава ново…

Но в крайна сметка се отваряха удивителни възможности!

— Благодаря ти, Карим — каза Трикс. — Даде ми страхотна идея…

Карим, който така и не осъзна, че е открил ново направление в магията — диетичното, изненадано примига. Трикс реши да му обясни за какво става дума, но хвърляйки небрежен поглед към минувачите, се сви и се извърна настрани.

И това не беше изненадващо. Покрай скучаещите хлапета и бързащите по задачи възрастни крачеха трима души. Първите двама Трикс следваше да очаква да срещне тук, нали удивителните закони на приключенията никога няма да позволят на стари врагове да се разминат, ако се намират в един и същи град. Това бяха бившият съхерцог Сатор Гриз и синът му Дерик. Облечени бяха в самаршански дрехи — широки шалвари, свободни бели ризи и малки кръгли шапчици, а лицата им бяха потъмнели от жаркото слънце и съсухрени от несгодите. Но това бяха те, без съмнение!

Може би тази неприятна среща сама по себе си бе достатъчна да развали настроението на Трикс. Но като допълнение двамата Гриз имаха и спътник.