Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 40

— Той изглежда наистина е сигурен, че войната е неизбежна — каза Аннет, измъквайки се изпод мантията на Трикс. — Лоша работа.

Трикс седна на леглото и попита:

— Какво ще правим?

Аннет замислено пърхаше във въздуха. После каза:

— Ако твоите магически способности са толкова стабилни, колкото и велики, аз бих предложила да предизвикаш на двубой Прозрачния бог.

— Наистина ли? — изуми се Трикс.

— Да. Понякога ти се получават наистина великолепни заклинания. Но не често, за съжаление.

— С камилите добре ли се получи? — осъзна Трикс.

— Да, едва не умрях от страх! — честно си призна феята. — Бях сигурна, че ще налетим на скала или на крепостна стена… Но както и да е. Живи сме — това е най-важното. Ще изляза на разузнаване, а ти по-добре се измий и преоблечи. Да се огледаме и тогава да решим какво ще правим…

Трикс се огледа със съмнение.

— От теб мирише на пот — поясни феята. — И поне да беше твоята, а то — камилска…

Феята излетя през прозореца, избутвайки пердето. Трикс въздъхна, подуши ръкава на ризата си и сви рамене. Съблече се, застана в легена и се поля с вода. Да, навикът периодично да се миеш е похвален за всеки благороден човек, но нали вчера се къпа в езерото…

Но в някои отношения феята беше права. Обличайки чисти панталони и риза, Трикс се почувства съвсем различен човек. Поразходи се малко напред-назад, като се опираше на жезъла и се стараеше да изглежда солидно. После почисти мантията си.

На вратата се почука и Трикс отвори. Това вече беше другото момиче, връстницата на Трикс. Също смугла, с две дълги черни плитки, и може би по-симпатична от първата. Момичето започна с това, че изхихика, след това мълчаливо взе от пода мръсните дрехи, каната и легена с вода и излезе, без да каже нито дума.

Трикс осъзна, че въпреки очакването за края на света, Васаб Куркум не губи надежда да ожени поне една от дъщерите си за маг. Колко хубаво, че са само две!

И колко жалко, че Тиана не е тук…

Трикс въздъхна. След лятното приключение нито веднъж не беше виждал младата принцеса. А колко страхотно беше да пътува с нея! И колко надеждна приятелка се оказа тя в най-опасните ситуации! На Трикс му липсваше и Йен, който служеше като оръженосец в някакъв далечен гарнизон, както и малкият Халанбери, останал под попечителство на неговите родители. Но най-много, разбира се, му липсваше Тиана…

Също така Трикс се притесняваше, че няма никакви вести от Лапад. Дори да допусне, че магът не може просто да вземе и да се телепортира при Трикс — нали за това трябва добре да си представи къде точно се намира сега, желателно е дори да е бил на това място. Но магьосникът можеше поне да му изпрати съобщение! С някаква птица, с вятър, призован със заклинание… малко ли неща може да измисли опитен маг! Лапад сигурно вече се е върнал у дома, прочел е бележката му и…

Толкова ли е обиден, че дори не иска да чуе за ученика си?

Но нали Трикс нямаше друг избор. Той беше длъжен да изпълни дълга на честта вместо учителя си!

— Чук-чук! — каза, докато влиташе през прозореца феята. Леко се заплете в плата, небрежно махна с ръка — и платът сам се плъзна встрани. — Изми ли се? О, сега е съвсем друга работа… Ах, какъв прекрасен град е Дахриан…