Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 38

От любопитство Трикс постоянно се въртеше на гърба на камилата, опитвайки се да види всичко наведнъж. Миризмите не го плашеха, в градовете на кралството също не миришеше на рози, дори в двореца на Маркел, ако навлезеш в някой тъмен ъгъл, можеха да се усетят застояли миризми. Просяците също бяха нещо обичайно и ежедневно.

Но в Самаршан всичко беше някак различно — дори миризмата и бедността. В миризмата като отделен нюанс се усещаха гнили екзотични плодове, засенчвайки основната композиция с мощна сладко-пикантна вълна, смел акцент внасяха черния пипер и разни други подправки. Просяците, дори най-уродливите и най-мръсните, старателно се грижеха за брадите си, почти всеки имаше в дрехите си нещо от много по-луксозен гардероб — украсени с бисери чехли на краката на малък скитник, шита със сребърни и златни нишки чалма на главата на старец в изпокъсан халат, изящна гривна с тюркоаз на треперещата ръка на побъркан мистик…

Като цяло, дори ужасното и кошмарното в Самаршан изглеждаше екзотично и празнично.

Първоначално Трикс беше сигурен, че такъв уважаван търговец като Васаб Куркум живее някъде в центъра на Дахриан, в потънал в градини дворец. Но за негова изненада след дълго обикаляне из града малкият керван спря до невисока ограда, зад която се виждаше най-обикновена глинена къща. Тук Васаб, като сумтеше и се жалваше от живота, се разплати с пазачите, а те, озъбени в някакво подобие на усмивки, потупаха търговеца по рамото, учтиво се поклониха на Трикс и като хванаха собствените си камили, си заминаха. Останалите племенникът на Васаб вече вкарваше в малкото дворче.

— Бъди гост в моя дом! — тържествено каза Васаб. — Може би не е толкова голям, колкото подобава на велик магьосник… но това е, което имам.

Следвайки камилите и Васаб, Трикс мина през портата, която търговецът веднага старателно заключи. Дворът беше малък. От едната страна се издигаше жилищната сграда. От другата — стена, отделяща го от съседния двор. От третата — ограждение за камили и малка лятна кухня с висока глинена печка. (А ако не сте разбрали какво има на четвъртата страна — там е оградата, отделяща двора от улицата, и портата, през която влезе Трикс.)

— Ти се върна, любими! — подрънквайки с не особено скъпи на вид, но затова пък многобройни гривни, пръстени и обеци, към Васаб се втурна жена на възраст около четиридесет години. Носеше износена памучна рокля и чехли на босите си крака. След като размени страстна целувка със съпруга си, тя с любопитство погледна към Трикс. Лицето й светна. — Явно сделките ти са били успешни! Дори си успял да купиш северняшки роб!

— О, жено, как можа да го кажеш! — правейки страховити гримаси, възкликна Васаб. — Как може да объркаш великия млад маг, който любезно се присъедини към нашия керван в пустинята, с някакъв ненужен роб! Трикс, запознай се, това е любимата ми млада жена — Гулин!

Трикс учтиво се поклони на жената, но като не знаеше местните обичаи, не посмя да й целуне ръка.

— Прости на глупавата жена — сведе очи Гулин. — Всеки знае женската глупост… великият маг нали няма да ми се разсърди?