Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 41

— Виждам, че вече си яла — мрачно каза Трикс.

— Само капка! — Аннет притисна ръце към гърдите си. — Е, не се сърди, скъпи. Ще поспя половин час и всичко ще е наред…

Трикс въздъхна. Според него феята твърде често се хранеше с неправилен прашец. Но това беше изцяло по негова вина!

Като цяло, когато Васаб лично дойде при Трикс и го покани на обяд, той остави дремещата Аннет със смесено чувство на облекчение и вина. Не сложи мантията, но за тежест взе жезъла.

Обядът беше, както се полагаше да е на юг, много лек — плодове, чай и сладкиши. Масата беше поставена в двора, под покрит с лози решетъчен покрив, предпазващ от палещото слънце. В единия край на масата стояха Васаб, Трикс — от дясната му страна, и племенникът — от лявата. В другия край — най-младата и единствена съпруга Гулин. От дясната й страна бяха наредени тримата сина на Васаб — двамата съвсем малки и третият, малко по-млад от Трикс. А отляво — дъщерите. Във всичко се усещаше известна тържественост, макар че основното празненство за завръщането на домакина беше насрочено за вечерта.

— Ах, колко е приятно отново да си у дома! — възкликна Васаб, дарявайки семейството си с любящ поглед. — Два месеца бях на път, два месеца се сражавах с врагове и търгувах с чуждестранни търговци…

След това започна изброяване на подвизите, извършени от Васаб по време на пътуването. Отначало Трикс слушаше с голям интерес — оказа се, че по пътя към кралството Васаб и неговите пазачи победили банда разбойници, уплашили и прогонили кръвожаден грифон, а в гората отблъснали нападение на елфи, и то така, че накрая нападателите решили да се купят от тях копринена мрежа и лечебни еликсири… Всичко беше толкова увлекателно, като в детска приказка.

Но после Васаб започна да описва как в оазиса срещнал Трикс, който в това време се сражавал с дракони, притекъл му се на помощ и заедно принудили кръвожадните дракони да отлетят. Тук на Трикс му стана ясно, че фантазия е нужна на търговеца не само на пазара, когато хвали стоката си, но и у дома, за да спечели уважението на близките си. Стана му скучно и започна да хапва от ситното, но много сладко грозде. Седналото до Трикс чернооко момче плахо поиска разрешение да докосне магическия жезъл — Трикс великодушно разреши. Синът на Васаб докосна тоягата с кутрето си и се наду от гордост. По-малките братя го гледаха със зяпнали усти в нямо възхищение.

— Е, а какво се случи тук? — попита най-накрая търговецът.

— О, любими мой съпруже, нима нашите новини могат да се сравнят с твоите? — учтиво отговори Гулин. — Седмица след като тръгна, падна стената на ограждението за камилите — нали помниш, където онази рижата падна преди година? Все те молех да я поправиш… Наложи се да я поправим, но за две седмици се справихме. После най-малкият ти син го заболя корема — цяла седмица! Добре, че лекарят се съгласи да го лекува на вересия… После на пазара сарафът искаше да ме измами, но аз го хванах за ръката и той така се уплаши, че ми даде два пъти повече, отколкото трябваше. Е, а на третия ден, по-точно — нощ, при нас се вмъкна онази банда, която вече от година тормози квартала. Но аз ги чух как ровят в сандъците. С момичетата взехме тиганите и медните бухалки, промъкнахме се до тях в тъмното и така ги подредихме, че само един избяга — а другите двама ги вързахме и ги заведохме при кадията. Единият се откупи, като даде къщата, камилите и всичките си пари, и го пуснаха. Другият обиди кадията и го изпратиха на солените блата.