Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 39

— Не, не, няма нищо… — смутено отговори Трикс. — Щастлив съм да се запозная с най-любимата от жените на достопочтения Васаб…

Настъпи неловка пауза.

— Виждаш ли, Трикс… — поглаждайки брада, каза Васаб. — Гулин е любимата ми млада жена. Но честно казано, тя е и единствената ми жена.

Трикс веднага се отпусна — мисълта за присъствието наведнъж на няколко жени около Васаб поначало го смущаваше.

— Любовта е най-великата сила в природата! — стараейки се да говори по източно пищно, каза той. — Обичащите се хора не искат да делят любимия с някой друг…

— Какво общо има деленето? — плесна с ръце Гулин. — Коя жена с ума си ще се откаже от втора жена за съпруга си? Няма сама да мие чиниите, да готви, да гледа децата… а и да ги ражда! Няма да е толкова пусто и самотно в къщата, докато съпругът й обикаля с кервана — ще има с кой да си побъбри, да поклюкарства, да се скара! Но ние не сме толкова богати, млади магьоснико, за да си позволим втора жена!

— Гулин… — умоляващо прошепна Васаб.

Жена му махна с ръка, от което звъннаха всичките й гривни, и се оттегли в къщата.

— Жени… — тъжно каза Васаб.

— Но ти много я обичаш — реши да го успокои Трикс.

— Обичам я — кимна Васаб.

— Виж колко скъпоценности си й подарил…

— Това е традиция — въздъхна Васаб. — Ако един ден реша да се разделя с нея, мога да я изхвърля с това, което е на нея. Затова нашите жени никога не свалят украшенията си.

— Абсолютно никога? — шокира се Трикс.

— Когато си млад и украшенията по жена ти не са чак толкова много, това е даже романтично… Но с течение на времето… само да знаеш колко е досаден този звън!

Той поклати глава и хвана Трикс за ръка.

— Ела, скъпи мой гостенино, ще ти покажа твоята стая…

Стаята изглеждаше малка и скромна дори за Трикс, който през последната година беше привикнал към аскетичен живот. И все пак имаше прозорец, покрит с тънка полупрозрачна тъкан, дървено легло с неочаквано мек матрак, натъпкан с някаква трева или вълна, малка масичка и стол. Докато Трикс се оглеждаше, момиче, което явно нямаше и двайсет, донесе меден леген и голяма кана с вода. Тя огледа Трикс с любопитство, изхихика и излезе.

— Измий се, отдъхни и ела на двора — ще обядваме — каза Васаб. — Хареса ли ти дъщеря ми?

Трикс се смути.

— Ако решиш да си вземеш жена от Самаршан — не забравяй за мен — веднага поясни Васаб. — Имам две дъщери и те и двете са свободни. Тарина е по-голямата. Прекрасно шие мъниста и готви. А по-малката, Гюхрам, има хубав глас и дълги коси.

— Ще ти кажа… ако реша — промърмори Трикс. Момичето не му изглеждаше особено привлекателно, беше по-голямо от него, а и освен това той изобщо нямаше намерение да се жени. Едва ли Радион Лапад ще се зарадва, ако неговият ученик доведе в кулата млада жена.

— Помисли си, помисли! — бодро каза Васаб. И веднага възкликна, вдигайки ръце към тавана: — Кого заблуждавам? За какво говоря? Ще минат няколко дни — и всички ние ще се обречем на смъртта! Какви сватби? Какви жени?

— Всичко ще се нареди някак — обеща Трикс, но търговецът само въздъхна и излезе.