Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 42

— Така му се пада на мерзавеца! — одобрително каза Васаб. — Е, и на другия на блатата също няма да му се услади… А какво става в града?

— Великият везир, нека се спуснат върху нас спокойствието и увереността му, каза, че не очаква никаква опасност от Алхазаб и ако има някакви вълнения, нашата вярна стража веднага ще ги пресече. Вчера вечерта от всички краища на света долетяха дракони и кацнаха пред крепостните стени, където преди пасяха овцете.

— Преди? — вдигна вежди Васаб.

— Преди — кимна жена му. — Драконите бяха много, при това гладни. Но не докоснаха овчарите, само малко ги уплашиха.

— В трудно време живеем — въздъхна Васаб. — Ех… но може би великите магьосници ще възстановят реда?

Трикс премълча, но се постара да придаде на лицето си сдържано-уверено изражение.

Васаб отново въздъхна.

— Аз май ще полегна малко. Уморих се от пътя. Трикс, не искаш ли и ти да си починеш?

— Аз? О, не… — Трикс се поколеба. — Аз най-вероятно ще разгледам града…

— Карим! — кимна търговецът на най-големия си син. — Ще придружиш северния маг в града. Показвай му всичко, което поиска. Бъди гостоприемен, както подобава на възпитан младеж!

Момчето радостно закима, а братята му го погледнаха завистливо.

— Нали нямаш нищо против, ако синът ми те придружи в града? — обърна се Васаб към Трикс. — Честно казано, това би трябвало да направя аз…

— Не, не! — запротестира Трикс. — Няма проблем. Карим ще ми покаже всичко, сигурен съм! Нали така, Карим?

— О, приятел на моя баща, гост на нашия дом…

— Няма нужда от това „о“ — прекъсна го Трикс. — И прочие условности. Просто ме наричай велик маг.

— Велик магьоснико, ще ти покажа нашия прекрасен град!

Момчето се втурна в къщата да се преоблече. Трикс помисли и също тръгна към стаята си — да остави жезъла. Струваше му се, че при първото си запознанство с града няма да е много правилно да демонстрира с целия си вид „аз съм магьосник“.

4

Във всеки град има места, където местните жители ходят постоянно. Има и други места — където водят туристите, а самите те никога не поглеждат, въпреки че се гордеят с тези места.

Ето, например, има във вашия любим град известна древна пирамида, на която преди хиляди години всяка сутрин се качвал жрец, облечен единствено в позлатено бельо, и с ужасен глас отправял молба към слънцето да се издигне. Ако на жреца му се стори, че слънцето закъснява, веднага му водели красива девица, която той блъскал в бездънен кладенец. А ако жрецът го измъчвало лошо настроение, безсъница или просто бил прегракнал — тогава красивите девойки се харчели в огромни количества… Историята е тъжна, но вълнуваща, пирамидата е стара, но красива — не е изненадващо, че всеки гост на града смята за свой дълг да види пирамидата, че дори да се качи на нея, потен и пъшкащ, след което в душата му започва да се прокрадва съчувствие към жреца, изминавал този път всяка сутрин. Но това са туристите! А жителите на града прекарват целия си живот в сянката на пирамидата, като периодично си казват „ще трябва някога да се кача на нея“.