Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 37

— Това е дар! — обърка се Трикс.

— Разбира се! Никой не ти предлага да ти плати за него. Но ако не направя ответен подарък, ще покажа неучтивост.

— Искай злато… — прошепна Васаб на Трикс. Предишният му бронзов тен бавно се завръщаше на лицето му, поради което сега беше мургав с бели петна. Брадата му, между другото, също леко сивееше.

Изпод мантията се раздаде тихият, приглушен глас на феята:

— Поискай полезни познанства. На Изток това е най-важното!

— О, мъдри Сад ар Тамак! — поклони се Трикс, макар че както седеше на камилата, той така или иначе оставаше много над първия помощник на управителя на северните поля. — Има ли на света по-голяма радост от радостта на човешкото общуване? Би ли ме запознал с някакви уважавани хора по твой избор?

— Словата ти са мъдри — без изобщо да се изненада, кимна Сад ар Тамак. — Ще помисля с кого ще е най-добре да завържеш познанство. Къде ще отседнеш в Дахриан?

— В моя уважаван приятел, търговецът Васаб Куркум.

Сад ар Тамак подозрително погледна към изпъчения търговец.

— Добре… млади магьоснико Трикс Соийе. Ще ви посетя тази вечер.

Дахриан беше първият самаршански град, който Трикс виждаше. Разбира се, в кралството имаше градове, които някога са принадлежали на Самаршан, но най-често управляващите в тях барони в пристъп на патриотизъм считаха за свое първо задължение да разрушат всички източни постройки. И ако баронът по произход беше самаршанец, тогава правеше това с особено усърдие.

Разбира се, като всеки град, който желае да оцелее повече от десетилетие, Дахриан беше заобиколен от високи стени, извън които се заселваха само най-бедните му жители. Но за разлика от познатите на Трикс градове, тук нямаше голяма разлика между къщите вътре и извън стените — всички бяха ниски, рядко на два етажа, построени не от камък или дърво, а от изпечена от слънцето глина. Улиците се разклоняваха и криволичеха без никаква система и дори Васаб понякога бърчеше чело, докато избира пътя. Каменните сгради, принадлежащи на богаташи, мистици или многобройни държавни чиновници, бяха обкръжени от пищни зелени градини. С приближаване към центъра на града глинените колиби ставаха все по-малко, криволичещите улички се изправиха и разшириха, а сградите започнаха да растат на височина — с масивни кули и огромни куполи.

Впрочем, целият град беше доста зелен. Дахриан беше построен между две големи реки, които навремето безсмислено изтичали в пустинята. Сега цялата вода старателно се събираше и се насочваше към полето, но първо течеше през града, мъдро покрит с мрежа от канали и канавки — и излизаше от града вече мътна и миришеща, но пък обогатена с ценни естествени торове. В сенките на ниските дървета стояха приклекнали старци, замислено дъвчещи тютюн; в каналите непринудено се плискаха деца; жени мъкнеха покупки от пазара или вода от кладенците; крачеха по важните си дела наперени мъже. В града камилите бяха малко, затова пък навсякъде търпеливо пристъпваха магарета, дехкани бутаха колички с плодовете на своите ниви, а занаятчии, разположени в сенките, неспирно хвалеха своите стоки.