Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 36

— Този е голям човек… — изпъшка Васаб. — Сигурно е поне втори помощник на управителя на северните полета. Властта му е достатъчна, за да ни заровят до кръста направо тук!

— Е, до кръста все още не е много страшно — опита се да го утеши Трикс.

— Така ли мислиш? — изуми се Васаб. — Работата е в това, коя половина от теб ще е в земята!

Трикс преглътна появилата се в гърлото му буца.

— О, презрян търговецо с жалки слуги и подозрителен голобрад чужденец! — изрева човекът в позлатения халат. — Какво направи с тази отвратителна магия и защо? Аз, Сад ар Тамак, първи помощник на управителя на северните поля, в името на Великия везир Аблухай, искам да дадеш отговор!

— Първи помощник… ще ни закопаят до коляно… — едва чуто промърмори Васаб. От страх той явно не знаеше какво да отговори.

В този момент Трикс чу шум отдолу. Разбира се, в тази ситуация той можеше да бъде причинен от различни, в това число и много срамни причини, но свеждайки поглед, той видя как в издълбаната от камилите бразда се стича вода от разрушените напоителни канали. Меланхоличните камили, които никой не се канеше да закопава в земята, бяха навели глави и утоляваха жаждата си.

— О, Сад ар Тамак, мъдри първи помощнико на началника на северните полета на Великия везир Аблухай, да бъдат градините му плодовити, слугите — учтиви, а камилите — бързоходни! — възкликна Трикс. Той вече оцени предимството на самаршанската учтивост, която му даваше време да събере мислите си. Сад ар Тамак го погледна подозрително. — Аз съм Трикс Соийе, велик магьосник, поданик на могъщия крал Маркел Веселия, и идвам при вас с мисия от най-голяма важност!

За съжаление думите му не предизвикаха цялостния ефект, на който се надяваше.

— Значи теб няма да те закопая в земята — каза Сад ар Тамак. При тези думи Васаб пребледня.

— О, мъдри Сад ар Тамак! — продължи Трикс. — Чуй ме, преди да вземеш решение!

— Че аз какво правя? — много неучтиво отговори самаршанецът. Междувременно селяните се хванаха за мотиките и започнаха да копаят отстрани четири тесни дълбоки ями.

— Горещият дъх на пустинята изсушава тези… ъ-ъ… щедри поля — каза Трикс. — Затова реших да започна появата си в Дахриан с щедър дар за обикновените труженици!

— Какъв дар? — смая се самашанецът. — С потъпкване на посевите им?

— С прекрасен, дълбок и широк канал, който минава през твоите поля и отива в пустинята. За да се изкопае такъв канал ще е необходим трудът на хиляди и хиляди хора! Сега само го напълни с вода и вашите полета ще се увеличат!

Сад ар Тамак замислено огледа браздата. Повдигна халата си, скочи в нея, направи няколко крачки, докосна стените. След което удивено възкликна:

— Нечувано чудо. Пясъкът се е разтопил в твърда кора… такъв канал ще просъществува десетилетия.

— Това е моят дар за самаршанските дехкани! — каза Трикс.

Селяните, осъзнавайки, че концепцията се е променила, спряха да копаят дупките и също започнаха да оглеждат браздата.

— Какво искаш за своя дар, о, северни магьоснико? — попита след кратък размисъл Сад ар Тамак.