Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 252

— Добре, че не трябваше да се сражавате с Прозрачния бог — каза Трикс.

— Аха. Единствено лошо е, че гномите излязоха на повърхността — натъжи се Мумрик. — Разбираш ли, те са толкова малки, жилави… исках да кажа, инати. И много добре пренасят тежести. Особено злато. И по някаква причина са убедени, че цялото драконово злато принадлежи на тях, на гномите… Както и да е, все някакво разнообразие в меню… в живота. По-добре ми кажи — ще те върнат ли в кралството?

— Няма да отлетя сам, зарязвайки всички — въздъхна Трикс.

— Но аз бих могъл да ви телепортирам — небрежно каза Мумрик. — Докато живях в „Дебнещата пепелянка“, се научих. Вие, хората, се научавате много по-бързо от драконите.

— Телепортирай ни — зарадва се Трикс. — Но по-късно, разбира се. Актьорите, предполагам, в Столицата, че пътищата са неспокойни, а те припечелиха доста добре. Аннет и мен — при Лапад. Халанбери — при родителите ми. А Тиана… — той въздъхна, — Тиана в Дилон, в двореца.

— Ох, какво само ме чака — въздъхна Тиана, заслушана в разговора. — Представям си какво ще започне. Такава си, онакава… избяга от двореца…

— Мога да те върна в същата нощ, когато изчезна от двореца — изпъчи се Мумрик. — Ще те пренеса във времето, както в школата на асасините!

— Страхотно! — с явно облекчение каза Тиана.

— А Йен… — Трикс се замисли за момент. — Него, предполагам, трябва да телепортираш в онази крепост на границата, където служи сър Гламор. Йен, нали така?

Трикс се обърна и установи, че Йен не е на масата.

— Той отиде някъде — съобщи Халанбери. — Помоли дъщерята на Васаб за чорап. Тя много се смути, но все пак му донесе един чифт. Той взе единия, каза, че скоро ще се върне и че е добре, че в Самаршан има много пясък и се стъмва рано. Помоли да му покажат пътя за пазара и тръгна.

— Странно момче — каза Мумрик. — Защо му е момичешки чорап? Това да не е някакъв човешки брачен обичай?

— Боя се, че не — отвърна Трикс с известна загриженост в гласа. — Толкова е упорит… а аз направо забравих да мисля…

От своя край на масата Гавар Вилорой прочисти гърло и се изправи. За щастие рицарят-маг седеше със спуснато забрало и не разваляше ничий апетит с външния си вид.

— Бих искал да се сбогувам с присъстващите — започна той. — С някои от вас е възможно повече да не се видим. А с някои, подозирам, със сигурност ще се срещнем…

Халанбери бързо се придвижи по-близо до Трикс.

— Ще се срещнем, ще се срещнем — обеща Гавар. — Сега, когато Прозрачният бог вече го няма, а остана само номадът Алхазаб, загубил своята сила и мощ… — той нададе скрибуцащ смях. — Евикейт ще е доволен! Но тъй като днес седим на една маса — ще вдигна чаша за здравето на моите бойни другари. В крайна сметка на вас то все още ще ви трябва!

— Какъв е долен! — прошепна Тиана, но все пак взе бокала.

— Мъртвите всички са такива — почти философски каза Трикс. — Нищо… ще видим на кой и какво ще му потрябва.

Вечерта продължи по реда си. Надигаха се бокали, съпругата на Васаб сервираше все нови и нови блюда — и Трикс беше принуден да признае, че кулинарията в Самаршан е достигнала огромни висоти. Приключил разговора с Майхел, търговецът седна до него и попита: