Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 250

— Точно така, о, мъдри султане! — включи се Сатор Гриз. — На мен ми е много жал, защото познавам Трикс от ранна детска възраст… и дори когато имах конфликт с баща му — наредих момчето да бъде освободено! Но изход няма… уви… Екзекуция, никаква милост!

Гласът на Сатор беше умерено тъжен, но в очите му блестеше злобна радост.

Абнувас разпери ръце:

— Скъпи Трикс — каза той. — Разбирам всичко. И че моят Велик везир жадува смъртта ти — също. Но той е прав, ето в кое е бедата! Кажи ми поне една причина да те помилвам, а? Само че да бъде уважителна!

— Аз съм магьосник и ще се съпротивлявам! — заплашително каза Трикс. — Победих Прозрачния бог — нима не те е страх да ме предизвикаш?

— Ти няма да се съпротивляваш, в това е бедата — каза Абнувас. — Ако обещая да пусна всички останали — а аз обещавам, ти няма да го направиш. Разбираш, че в противен случай им се пише лошо и затова си готов да се пожертваш. Така ли е?

Той се наклони към ухото на Трикс и прошепна:

— Ти си добър почти колкото мен, Трикс. Ние, добрите хора, сме беззащитни пред злото — дори когато сами го извършваме.

Трикс погледна султана в очите… кимна и тихо отвърна:

— Да, няма да се съпротивлявам. И вече нямам никакви причини…

— Затова пък аз имам! — изненадващо възкликна Аннет и излетя от пазвата на Трикс. — И то много основателна причина! Аз съм Аннет, феята-фамилиар на Трикс! И ако ти, султане, го екзекутираш, аз също ще умра!

— Каква прелест! — възкликна Абнувас и Трикс съобрази, че султанът никога не беше виждал Аннет. — О, земя и небе, толкова много съм слушал за феите… но никога не съм ги виждал!

— Това още не означава, че ни няма в Самаршан! — наежи се феята. — И между другото, от нас изключително много зависи продуктивността на посевите ви!

— Само не ме заплашвай — намръщи се Абнувас. — Това е напълно излишно. Слушайте всички! Аз, вашият султан, повелителят на земята и онази част от небето, която се намира над тази земя, милостивия и суровия, любимия и обожавания… — султанът се намръщи и сухо подхвърли на Гриз: — Хм, нататък ти добави всичко, както се полага… И така, аз реших да помилвам този дързък магьосник — не заради деянията, които е извършил за благото на Самаршан, и не заради последствията, които екзекуцията му може да предизвика, а единствено от възторг от красотата на неговата фея Аннет. Но за да има все пак някакво наказание момчето, аз му заповядвам в срок от едно денонощие да напусне нашия прекрасен Дахриан и му забранявам в следващата година да стъпва в Самаршан! Слушайте и не говорете, че не сте чули!

— Слушам и не говоря — с убит глас каза Гриз. Искаше да добави още нещо, но улови погледа на султана и се спря.

— На гости не те каня — със съжаление каза султанът. — Сам разбираш, ще бъде неправилно. Но ако преди да отпътуваш решиш да се срещнеш с някого или да пренощуваш при приятели, няма да ги наказвам. Разкажи им подробно всичките си приключения, шпионите ще ми ги докладват по-късно…

— Благодаря ти, добри ми султане, за твоето милосърдие! — възкликна пърхащата във въздуха Аннет. И се обърна към Трикс: — Какво стоиш? Поклони се.