Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 254

Гавар започна да се надига от масата. А Трикс бързо каза:

— Дерик… виж, аз наистина съжалявам…

Дерик стоеше, издул устни, и гледаше покрай Трикс.

— Ясно е, че никога няма да станем приятели — каза Трикс. — И дори съюзници. Но… много ми е неудобно, че те върнахме в Дахриан… и въобще… извинявай.

Дерик мълчеше.

— Все пак почти се помирихме… — продължи Трикс.

Дерик хвърли бърз поглед към стражниците. После погледна Трикс и тъжно каза:

— Затова е и още по-обидно!

Трикс чакаше, но Дерик мълчеше и гледаше Гавар. Пред витаманта той любезно се поклони и дори му отвори вратата на каретата. Трикс продължи да стои при портата и да гледа тъжно към Дерик. Така нареченият братовчед се качи в каретата след витаманта, но в последния момент се обърна.

— Ама много ловко ме преметнахте — каза той. — Както и да е… следващия път ще бъда по-умен!

Трикс осъзна, че това ще е единственото подобие на помирение, на което можеше да разчита, и цъфна в усмивка.

Дерик също се усмихна. След което с внезапна искреност каза:

— Страхотна усмивка имаш!

И се шмугна в каретата.

— Някак си е много непоследователен и противоречив — каза приближилата до Трикс Тиана. — Въпреки че е прав, ти си много по-симпатичен, когато се усмихваш, отколкото когато стоиш с ей тази загрижена физиономия. Виж, Йен се прибира!

Йен наистина крачеше по улицата, като си подсвиркваше весело и размахваше прашен чорап. При вида на Трикс и Тиана той се смути, бързо пъхна чорапа в джоба си и леко притеснен приближи.

— Къде беше? — попита Трикс.

— Ами… разхождах се… — криейки поглед, отговори Йен. — И няма да повярваш какво намерих!

— Да не би да е пръстенът на крал Маркел? — иронично попита Трикс.

— Точно така! — светна Йен, вадейки пръстена от джоба си. — Ама много е тъп този роботърговец, нали? И пръстенът загубил, и въобще, казват, ударил тила си в стената така, че сега лежи в дома си и го налагат с компреси!

— Мисля, че всички бързо трябва да напуснем Дахриан — притеснено прошепна Трикс.

… В стаята на Трикс във вълшебната кула на Лапад всичко беше както преди, тоест студено, неуютно и самотно. Само прахът по пода за последните няколко седмици малко се беше увеличил. Трикс, поклащайки леко замаяната си от телепортацията глава, приближи до прозореца.

Беше нощ, но пълната луна обливаше всичко с чиста бяла светлина. Прясно падналият сняг покриваше земята, само до самата кула упорито растяха омагьосаните от Лапад цветя. Без дори да отваря вратата, Трикс разбра, че Лапад е тук — мощното хъркане на магьосника достигаше до него дори през двата етажа.

— Трикс, запали камината! — помоли скритата в пазвата му Аннет. — Това не е климат, а някакъв ужас!

Трикс послушно тръгна към камината. Скоро лумнаха горещи пламъци, а Трикс си донесе от кухнята чаша вино с подправки и започна да я затопля над огъня. Лапад продължаваше жизнерадостно да похърква и Трикс реши да докладва на учителя утре сутринта.

— Липсват ли ти приятелите? — попита приседналата до камината Аннет.

— Аха — промърмори Трикс. — Но те са си вкъщи, с тях всичко е наред…