Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 251

Но Трикс не се поклони, а само склони глава и каза:

— Благодаря ти за добротата, Абнувас. Може би ще помилваш и своя предишен везир и шута?

— Не прекалявай… — тихо отговори Абнувас. И продължи по-силно: — Не, няма да ги помилвам! Те ще изкупят узурпацията на властта с тежък труд. Аблухай… ще го хвърля в културата! Ще трябва да стане ректор на Академията по изкуствата. А Сутар ще изпратя посланик при крал Маркел. Нека там да ги разсмива, нямам вече сили да търпя глупавото му остроумие!

Чак сега Трикс се поклони на султана.

Никога досега в двора на търговеца Васаб не се беше събирала такава удивителна компания. Честно казано, дворът беше малко малък за нея, а маси се наложи да вземат от съседите (на Трикс му се стори, че и някои от ястията — също).

От едната страна седяха трупата на господин Майхел, Йен, Тиана, Халанбери и самият Трикс.

Срещу тях — семейството на Васаб.

От единия край на масата — мрачният като нощ Гавар Вилорой, тъжният бивш шут Сутар и неочаквано веселият бивш Велик везир Аблухай. (Впрочем този, за когото три денонощия са поддържали казан с врящо олио, има право да бъде весел, отървавайки се само с промяна на местоработата си, нали?)

На противоположния край неловко се въртеше на стола си Елин Абулла Мумрик. По-точно, в момента това вече не беше Мумрик, а деканът от школата за асасини Еам. Между другото, сега Трикс смело го наричаше Мумрик.

Разбира се, долитането на дракона в двора на търговеца стана потресаваща гледка и когато накрая успяха да съберат разпръснатите посуда (онова, което не се счупи) и да успокоят камилите (онези, които не избягаха, пробивайки стената), Мумрик дори някак се вписа в масата. Но скоро стана ясно, че да нахранят порядъчно израсналия дракон (освен ако, разбира се, не догонят избягалите камили) няма да успеят. Положението спаси Мумрик, като се превърна в човек.

— Всъщност не ми харесва, когато съм без крила и не бива да бълвам огън — смутено призна той. — Но към този външен вид някак вече свикнах…

— Възхитителен външен вид! — възкликна Васаб. — Чудесен! Достойни млади човече… кажете, женен ли сте?

— Все още не — учудено отвърна Мумрик.

Дъщерите на Васаб с писъци избягаха в къщата, а по-голямата съпруга погледна търговеца така, че той се задави с парче торта и промърмори:

— Ама аз… просто така… единствено от любопитство…

— Да, намирането на достойна двойка е тежка задача — въздъхна Майхел. — Ето и аз се грижа за моите глупави племенници… а момчетата растат…

— Какво говорите! — възхити се Васаб. — А печеливша ли е професията на актьора?

— Както се случи — отговори Майхел, като неволно посегна към подарената от султана кесия на пояса си.

— И на колко години са вашите пакостници? — със сладък глас попита Васаб.

Песя и Нися се спогледаха и леко се изчервиха.

Трикс приближи до Мумрик и тихо прошепна:

— Благодаря ти много. Толкова ни помогна…

— Е, нали точно аз те вкарах в това приключение — смути се Мумрик. — Татко веднага ми каза — ти забърка тази каша, ти си я сърбай…