Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 249

— И това не става! — въздъхна Абнувас. — След година изтича срокът на действие на даденото от драконите обещание. Или ще трябва да се примиря с факта, че изпускам такава сила, или сам да започна война — за да не пропада напразно такава великолепна възможност! Не можеш да си представиш колко потискащо е за мен!

— Тогава ще назова други три причини! — възкликна Трикс. — Първата — аз съм магьосник, а магьосниците в кралството ги уважават. И съм наследник на херцог! И познавам Маркел! Ако ме екзекутираш, ще започне война! Втората причина е, че се сприятелих с пустинните гноми. Техен отряд за пръв път излезе на повърхността… и ако разберат, че са ме екзекутирали — ще започне война! И трето, аз се обучавах в школата на асасините! Ако бъда екзекутиран, асасините ще отмъстят!

— Първата причина не ме притеснява — призна султанът. — Напротив! Ще имам чудесна възможност да използвам драконите! Втората причина също е съмнителна. Гномите са прагматици. Те не отмъщават, защото отмъщението не може да промени нищо, затова пък със сигурност няма да искат да загубят такъв пазар като Самаршан. Третата причина би могла да ме спре, да… дори драконите се страхуват от асасините. Но… — Абнувас се наклони към ухото на Трикс, — аз вече разговарях с братовчед ти. И съм наясно, че „Дебнещата пепелянка“ вече не е същата като преди…

— Тогава не знам какво да кажа — мрачно промълви Трикс.

— Хей, нали теб трябва да екзекутират, а не мен! — напомни султанът. — Нима не можеш да измислиш причина, поради която да не трябва да го правя? А?

— Значи не искаш да го правиш? — уточни Трикс.

— Не, разбира се — въздъхна Абнувас. — Аз дори екзекуциите на Аблухай и Сутар протакам, доколкото мога… зехтинът кипи в котела вече трети ден, скоро там ще има катран, а не масло…

— Тогава ни помилвай — предложи Трикс.

— Какво? — изненада се Абнувас. — Да ви помилвам? Но как мога да го направя? Взех властта в ръцете си. Трябва да докажа на всички, че съм строг владетел, с който не можеш да се шегуваш. Ех, Трикс… това да е добър би могъл да си позволи предишният султан, от чието име управляваше везирът…

— А ти бъди непредсказуем — предложи Трикс. — Например вземи и ни помилвай! Нека всички да говорят: какъв непредсказуем и уверен в себе си султан имаме! Прости на магьосника, дръзнал да не му се подчини…

Абнувас се замисли. После поклати глава със съжаление:

— Няма да стане. Много съмнително поведение за владетел. Аз просто съм длъжен да те накажа и при това да те накажа сурово. Така че всички да се ужасят. Може би дори ще помилвам всичките ти спътници… и ще върна Тиана в кралството, така че моят венценосен брат Маркел да не се обиди… и на комедиантите ще дам злато… в края на краищата артистите са като катерички.

— Катерички? — изненада се Трикс.

— Точно така! Много по-лесно ще ги нахраниш, ако ядат от ръцете ти, отколкото да тичаш след тях… И уважавания Гавар, разбира се, ще изпратя с почести към Кристалните острови. Но ти… ти си съвсем различна работа.