Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 25

Трикс само въздъхна и тръгна към езерото да се измие.

— Сигурно си права — каза той. — Поспах и помислих, трябва да се върнем…

— Какво? — възмути се феята. — Веднага се предаваш? А подвизите? Приключенията? Славата?

Трикс я погледна изненадано.

— Но нали ти самата каза…

— Малко ли неща казвам! Но разбери, не трябва да отстъпваш! — противоречейки си, каза феята. — Щом са те призовали на помощ, трябва да помогнеш, независимо от последствията. Това е твой дълг!

— Какъв дълг?

Феята сбърчи чело.

— Ци… цивили… цивилизационен. Бремето на белия човек! Ти дойде в тези диви горещи земи, за да донесеш свобода и щастие.

— Всъщност дойдох, защото ме призоваха — каза Трикс. — Знаеш ли, аз дори си помислих: ами ако този Прозрачен бог не е толкова лош? Може би няма да тръгне на война?

— По-добре попитай керванджиите — посъветва го Аннет.

— Какви керванджии? — предпазливо попита Трикс.

— В другия край на оазиса… петима души, дванадесет камили… — Аннет се прозя и легна на пясъка.

Трикс само въздъхна и започна да се облича.

Това явно не беше керванът, за който спомена Зуа Хамид. Съдейки по товара, този пътуваше не към владенията на Маркел, а към Дахриан. На товарните камили бяха натоварени топове ленени тъкани, които в Самаршан се търсеха, но не можеха да ги произвеждат, дървени кутии с клейма на гномски майстори (гномите неведнъж се опитваха да се установят в Самаршан, но така и не се научиха да копаят мини в пясъка), връзки билки, криещи в себе си елфийски чудеса (елфи в Самаршан също не се бяха заселили, след като разбрали, че елф-стрелец, качен на палма, предизвиква в околните не трепет и уважение, а подигравателен кикот).

Керванът се водеше от смугли самаршанци — дебел брадат търговец в цветни дрехи, младият му брадат помощник (според местните традиции най-вероятно това беше племенникът му — смята се, че чужд човек ще бъде прекалено строг с младия търговец, а собственият му баща ще го разглези). Охранителите бяха само трима, но това бяха сурови воини на пустинята, омотани от глава до пети в някога бели дрехи — сега само внимателните им черни очи проблясваха в тесния процеп на бурнуса.

При появата на Трикс (за да не плаши мирните хора, носеше магическия си жезъл под мишница) керванджиите настръхнаха. Пазачите сложиха ръце на дръжките на извитите си саби (казват, че по принцип на местните ковачи не им се получавали правите мечове, а след това решили, че и извитата сабя си сече съвсем добре), юношата-помощник хвана дебела сопа, а самият търговец пристъпи напред и поглади брада.

— О, радост за очите ми, наслада за сърцето ми, чуден непознат, срещнат в диво място… Кажи ми, да не би да си могъщ дракон, превърнал се в човек с помощта на велика магия?

— Не, изобщо не съм дракон — смутено каза Трикс. — Аз съм просто ма… юноша.

Окураженият керванджия приближи по-близо и внимателно огледа Трикс.

— О, не си драконово отроче… ти си с миловидно лице и доста жилав, но не оставяш впечатление на свиреп воин. Какво правиш сам в средата на страшната пустиня, където всеки честен търговец може да те хване и да те продаде на пазара на роби за двадесет и пет сребърни динара?