Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 26

— За двадесет — поправи го племенникът.

По някаква причина това уточнение не се понрави на Трикс.

— Долетях тук със своя дракон, о, най-честен от търговците — отговори той. — За нас, магьосниците, това е любимият метод на придвижване.

В погледа на керванджията се появи съмнение.

— О, най-силен от силните… Не смея да подлагам думите ти на съмнение, но обикновено магьосниците правят така… — той разпери ръце. — Фют — и се пренасят на друго място.

— Това е, ако те… тоест, ако ние бързаме — каза Трикс. — Но ако искаме да се насладим на красотата на природата, тогава пътуваме бавно.

Търговецът погледна към безкрайната пустиня и се почеса по върха на ухото.

— О, колко мъдрост има в твоите слова… — каза скептично.

Трикс забеляза, че пазачите започнаха бавно да се разпръсват, обграждайки го в кръг. Е, добре, не в кръг, а в триъгълник, но сега на Трикс някак не му беше до геометрията.

Той извади магическия жезъл и с всички сили удари по пясъка.

Ефектът беше неочакван. По правило жезълът на помощника при удар в земята свети, искри и издава съскащи звуци — като цяло ефектът е приблизително същият, както ако блъскаш по земята с тлееща сопа и случайно удариш змия. Но при съприкосновението с пясъка на оазиса — било заради необичайната повърхност, било заради различното ниво на магия в почвата или заради дългото пребиваване на дракони на това място — но жезълът реагира необичайно.

От земята със силна струя бликна извор, жезълът в ръцете на Трикс се изви и засъска, а палмата до тях се покри с цветове.

Пазачите бързо свалиха ръце от сабите и се престориха, че се разхождат, за да раздвижат схванатите си крака. Племенникът на керванджията започна да чисти една от камилите. А самият керванджия опули очи и прошепна:

— О, наказание за моите грехове… ти наистина си велик магьосник!

Трикс хвърли притеснен поглед на жезъла и кимна.

— О, най-добри и най-снизходителни… — търговецът се поколеба. — Ще ми бъде ли позволено да се обръщам към теб без „о“ в началото на всяко изречение и без цветисти епитети?

— Разбира се, позволено ти е — съгласи се Трикс.

— Сърдечно благодаря — кимна керванджията и протегна ръка на Трикс. — Да скрепим добрите си отношения с ръкостискане?

— Ами… добре… — и Трикс се ръкува с търговеца.

— Не си ли ми ядосан? — попита търговецът, докато енергично разтърсваше ръката на Трикс.

— За какво?

— Как за какво? За това, че се канехме коварно да те нападнем, да те вържем, да те закараме в Дахриан и да те продадем на пазара на роби!

— Така ли се канехте да постъпите? — изуми се Трикс.

В очите на търговеца проблесна искрено уважение.

— Само силен човек е способен да прости неуважение! — възкликна той. — Но трябва да си не само силен, но и мъдър човек, за да се престориш, че изобщо не си забелязал неуважението! Аз съм Васаб Куркум, скромен търговец от Дахриан. Окажи ми честта, бъди мой гост тук, а ако искаш — и спътник по пътя и господар в моя дом! Кълна се в честта на баща ми, че не ти кроя нищо лошо!