Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 24
Сергей Лукьяненко
— Ама що за щастие е това? — възмути се Трикс. — Да отидеш сам да се биеш с цяло стадо кентаври, като Грон Безразсъдния, да паднеш под копитата им и да се прославиш през вековете — това е щастие! Заедно с тридесет приятели да отбраняваш в продължение на три месеца планинско дефиле от армия гноми, като Лоран Мечтателя — това е подвиг, който ще се помни от поколенията! Дори да си ловък крадец, като Арен Клопен, който с невероятен риск и неподражаемо изкуство краде диаманта на Великия везир, а на следващия ден глупаво го проиграва на карти… за това ще пеят песни, чак докато хората не забравят как се краде!
Аннет снизходително погледна към Трикс.
— Любими, понякога ме удивяваш с наивността си. В момента бъркаш щастието със славата. А това са съвсем различни неща!
— Но нали можеш да бъдеш едновременно и известен, и щастлив! — разгорещено реагира Трикс.
— Възможно е — призна след известно замисляне Аннет. — Но повярвай ми, да си просто щастлив е много по-лесно и по-безопасно.
Трикс раздразнено махна с ръка. Какъв е смисълът да спориш с малка цветна фея? Какво разбира тя от човешкия живот?
— Как мислиш, далеч ли е от тук до Дахриан? — попита той.
— Все пак няма да се стърпиш, а? — каза Аннет. — А представяш ли си колко ще се притесни Лапад? Как ще се тревожат родителите ти? Какво ще каже Тиана, когато разбере, че геройски са те набили на кол?
Трикс нервно потръпна.
— Е, нали знаеш… ако винаги очакваш най-лошото…
— Ти първо си почини — ласкаво каза Аннет. — Набери плодове, хапни. Изкъпи се в езерото, че вониш на драконова пот. Поспи нормално на сянка. И после реши какво ще правим. А аз, с твое позволение, ще огледам оазиса да се подкрепя…
Феята отлетя навътре. Трикс помисли и реши, че в думите й има смисъл. Възползвайки се от отсъствието на Аннет (дори да е и фея, и магическо създание, и фамилиар, тя също така е и момиче!), той се съблече, изкъпа се в езерото и си изпра дрехите. Панталоните ги облече мокри, а всичко останало просна да съхне на жасминовите храсти. След като се поразходи малко из оазиса, той се натъкна на бананова горичка, а след това и на няколко дървета с непознати, но очевидно ядливи плодове (във всеки случай, съдейки по следите, драконите ги обичаха).
Когато след няколко часа Аннет намери Трикс, той спеше сладко на брега, в сянката на червените олеандри. Феята очевидно беше в добро настроение — от време на време хихикаше, летеше по доста сложна траектория и дори се пробваше да прави магии, което опитваше изключително рядко. Може би поведението й имаше отношение към цветята, чийто цветен прашец беше вкусила… но тъй като не знаем със сигурност, няма да правим необмислени заключения.
Може би просто главата й прекалено се беше напекла от горещото южно слънце?
— Трикс… — феята седна на челото на момчето и започна да удря с босите си пети по клепачите му. — Трикс, ставай, сънливко!
Трикс отвори очи, намръщи се и изтръска феята, което я доведе до още по-голям възторг.
— Какво си яла? — попита той.
— Нектар! — пискливо отвърна Аннет.