Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 27

— Благодаря — отвърна смутеният Трикс. — С удоволствие…

— Ей, свирепи деца на пустинята! — извика керванджията към пазачите. — И ти, позор за моя род… Опънете палатките, слагайте масата. Днес ще пируваме! Нашият гост е велик магьосник!

Пазачите се засуетиха. Междувременно търговецът погледна смутено към бликащия в краката им извор и каза:

— Само в приказките съм чел за такова нещо, честна дума… Колко полезно би било в пустинята… но работата в жезъла ли е или в теб?

— В мен. Жезъл без магьосник е като меч без рицар.

— Мъдри думи! — Васаб вдигна очи към небето. После дружески прегърна Трикс през раменете и му прошепна на ухо: — Не мисли, че съм коварен злодей. Всъщност всичко е в историко-културно обусловените особености на нашето общество. Ако не се бях опитал да те продам в робство, охраната и моят племенник щяха да ме презират. Всъщност аз съм много добродушен и дори отчасти сантиментален човек. В Дахриан държа приют за стари камили, давам фиксирана част — петнадесет процента от доходите си минус разходите — от печалбата си на вдовици и сираци. Вечер съчинявам стихове и играя табла. Така че… не ми се гневи, могъщи младежо.

— Няма за какво — Трикс неловко се освободи от обятията на търговеца и се опита да отклони разговора. — А защо към всички се обръщате с тези „о“ и цветистите е… е…

— Епитети — подсказа търговецът. — Разбираш ли, в стари времена, когато нашите народи решили да спрат да воюват и да започнат да търгуват, ние почти не сме знаели вашия език. „О“ е служило, за да можем да помислим и да съставим правилната фраза в ума си. А всички тези красиви думи са просто така, да омаем купувача. Всъщност това отдавна вече не работи и не е нужно. Но традицията остана. А ние почитаме традициите.

Трикс кимна. Междувременно до тях като с магия се появиха платнени шатри, на пясъка беше разстлана покривка, а племенникът на търговеца запали огън. Денят клонеше към вечер.

— Три кладенеца е прекрасно, но опасно място — каза търговецът, оглеждайки се. — С драконите все можеш да се спогодиш… винаги водим една камила за този случай. Между другото, къде са се дянали?

— Отлетяха за Дахриан.

Търговецът се натъжи, изглежда нямаше нужда да му се обяснява сегашната политическа ситуация в Самаршан.

— Да не говорим за тъжни неща… — каза той. — Но племенникът ми се кълне, че е видял още нещо в оазиса. Малка перната, която пърхала сред лошата трева и се заливала от смях…

— А, тази ли… — засмя се Трикс и разтвори мантията си, показвайки Аннет. Феята спеше, наполовина увиснала от вътрешния му джоб.

— Хванал си я? — със затаен дъх попита търговецът. — Продаваш ли я?

— Не.

— И аз не бих я продал — тъжно каза търговецът. — Ами… да вървим, да пийнем малко зелен чай, докато мързеливият ми племенник прави кебапа…

Трикс си помисли, че да си помощник на самаршански керванджия не е особено забавна длъжност.

3

Трапезата на Изток си е сериозна работа, изискваща много време. Затова там обикновено се хранят веднъж на ден, вечер, а сутрин и през деня хапват леки закуски, чай, сладкиши и тютюн за дъвчене, смесен с малко вар, смола и подправки.