Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 22

Трикс погледна в немигащите драконови очи. И изведнъж… изведнъж му се стори, че вижда в тях не злост, а любопитство.

— Той трябва да направи пак същото. Ако и на двата пергамента пише „пуснем“, значи те така или иначе не са имали намерение да го изяждат, а само да го изплашат. А ако и в двата е пишело „изядем“… тогава логиката е както в първия случай.

— Да предположим — след кратко забавяне каза драконът. — Сега твоята гатанка.

— Един крал имал два екземпляра на древна магическа книга, последните, запазили се в целия свят. Делегация от магьосници отишла при него и казала: „Ти така или иначе не владееш магия. Продай ни едната от книгите за хиляда златни монети!“ Кралят помислил малко, после заповядал да му донесат едната книга… и какво направил след това?

Драконът се замисли. После кимна:

— Предполагам, че е дал на магьосниците възможност да й се полюбуват, дори им е прочел няколко реда от заклинание, за да възбуди още повече интереса им… След което им е поискал много по-голяма сума!

— Грешно — каза Трикс. — Той взел книгата и я изгорил в камината пред погледите на магьосниците.

Драконът се намръщи. А после се усмихна:

— Какво пък, правилно решение, макар и трудно. Ако остане само една, последна книга, тогава цената й ще се увеличи многократно… Добре, малък магьоснико! Чуй третата ми загадка. Един магьосник сериозно се провинил пред драконите. Драконите го изправили на съд и казали: „Или ще те изядем, или ще те пуснем! Тук има два пергамента, на единия пише «изядем», а на другия — «пуснем». Сам избери своята съдба!“ Но магьосникът случайно забелязал, че и двата пергамента са празни. Защо?

Трикс замълча. Въздъхна. И отговори:

— Защото животът и смъртта не се оставят на случайността. Каквото е да е написано на пергаментите — „изядем“, „пуснем“ или изобщо нищо, съдбата на магьосника не зависи от това. Всичко зависи от това, какво ще решат драконите — или какво вече са решили.

Драконът се усмихна.

— Какво пък, кажи своята трета и последна загадка.

— При млад магьосник долетял дракон и го помолил за помощ — каза Трикс. — Магьосникът знаел, че драконите са сурови и опасни. Но му казали, че това е дълг на честта. Как трябвало да постъпи младият магьосник?

Огромната муцуна на дракона се приближи плътно до Трикс. Известно време драконът го гледа. После обърна глава към Елин и каза:

— Признавам, че си избрал добър човек. Макар че по-правилно щеше да е да ни предупредиш за своето решение!

С неуловимо за погледа движение оранжевият дракон се изправи в целия си ръст. И каза:

— Трикс, признавам те за достоен за приятелство с дракони. Моето тайно име е Зуа Хамид Мируа.

— Уау — прошепна Аннет и стисна Трикс за ухото. — Уха-а…

— Но напразно си пропътувал пътя до Самаршан — продължи драконът. — Синът ми е твърде млад и наивен. Нито един от вашите магьосници не може да се бори с Прозрачния бог. Дори и ние, драконите… — той замълча. — Великият везир Аблухай тази сутрин призова всички дракони да се явят в Дахриан. Не знам каква ще бъде волята му. Може би ще реши да се бие с Прозрачния бог — и тогава ни очаква ужасна битка. А ако не… какво пък. Ако не, тогава Алхазаб ще стане Велик везир и ще ни изпрати срещу твоя народ. За теб, разбира се, първият вариант е по-добър.