Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 238

Сергей Лукьяненко

— Е, ами вие просто не умеете да правите заклинания — и това е всичко — отговори Алхазаб. — Нима със се заклевал, че ще ви дам отговор?

— Така да бъде — съгласи се Груя. — Но ти започна война. Готов си да удавиш целия свят в кръв!

— Великите дела изискват велики жертви — сви рамене Алхазаб. — След като станах толкова могъщ, че мога да променя целия този свят, защо да не го направя по-добър?

— А сигурен ли си, че като унищожиш старото, ще успееш да изградиш ново?

— Кой ще ме спре?

— Той — Груя посочи към Трикс.

Хамас кимна на охраната и те застанаха около Прозрачния бог. Трикс улови възмутените погледи на скорошните си другари и смутено сведе очи.

— Позволи ни да ги избием всички! — каза Хамас. — Нашата войска ще помете тези железни кукли и брадати джуджета. Дайте заповед!

— Ще има много кръв… — замислено каза Алхазаб. — Какво искаш, гноме?

— Постъпи както подобава на вожд. Бий се с Трикс, един на един.

— Вече победих паленцето в честен магически двубой — отговори Алхазаб. — Мога да го победя и в обикновена схватка!

— А ти ме победи в битка с думи! — предложи Трикс.

— Какво е това?

— Говоря за магически анализ — обясни Трикс. — Когато се сражават двама наистина могъщи магьосници, те не се замерват с огнени топки и не се изпращат един друг в блата или пустини. Те просто разнищват чародейството си взаимно дума по дума и изразяват своето мнение по повод заклинанието.

— И какво? — удиви се Алхазаб.

— Този, който пръв започне да крещи, да размахва ръце и да обижда, се счита за победен — обясни Трикс. — Защото магьосник, който е загубил самообладание, губи и всичките си способности, всеки знае това.

— Аз? Да крещя, да размахвам ръце и да обиждам? — избухна в смях Алхазаб. — Мога да викам, мога да заплашвам, мога и да обидя. Но го правя спокойно и внимателно, както подобава на вожд и магьосник. Това е глупаво състезание, от което няма да излезеш победител, сукалче!

— Тогава защо се страхуваш да си премериш силите с мен? — попита Трикс.

Алхазаб се ухили. Щракна с пръсти и каза:

— Чуйте ме, мои верни воини! Гнусните предатели ме предизвикват на дуел. Какво пък, всички вие ще му станете свидетели! Сега ние с този недорасляк, който се отплаща толкова лошо за добрината, ще кажем всичко, което мислим един за друг. Губи този, който първи загуби самообладание! И победителят ще реши какво да прави с поддръжниците на загубилия и със самия него!

Гласът на Алхазаб гърмеше над пустинята. По магичен начин той се чуваше от всички, независимо колко далеч се намираха.

— Трикс… — Тиана, все още бдително пазеща гърба му, извърна глава. — Трикс, порицанието и ексглумацията няма да помогнат, той е твърде самоуверен и горд!

— Знам какво правя… — шепнешком отвърна Трикс.

Подчинявайки се на жеста на Алхазаб, охраната му и Хамас неохотно отстъпиха. Груя хвана ръката на Тиана и я отведе настрани.

Прозрачният бог и Трикс останаха лице в лице. Трикс заби копието в пясъка и скръсти ръце на гърдите си, опитвайки се с целия си вид да покаже, че изобщо не се страхува.