Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 239

Известно време Алхазаб мълчаливо гледа Трикс. После каза:

— Ти се появи от пустинята, самонадеян младеж без род и име. Дадоха ти място до нашите огньове, пуснаха те да се сражаваш за правото да бъдеш сред най-добрите воини. Позволих на теб и твоят приятел да спечелите и да не се сражавате помежду си, дадох ти злато. Беше удостоен с честта да пазиш шатрата ми, гостих те с халва и хубав разговор. Ти ми се отплати с предателство. Настрои моите приятели гноми срещу мен. Доведе злия витамант. Прокълна ме с ужасно проклятие. Кой си ти след това? Позорът на своите родители, предателят на своите приятели, човекът, който не държи на думата си и няма чест! Обвинявам те!

Номадите възторжено закрещяха. Трикс дори се олюля от острите и, няма две мнения, справедливи упреци на Прозрачния бог.

— Твой ред е — с усмивка каза Алхазаб.

— Ти дойде от пустинята в царството на гномите — твърдо отговори Трикс. — Обеща да им помогнеш, но като придоби сила — избяга, без да им кажеш и дума! Обърна своя меч и своята магия срещу всички племена на пустинята, със страх и жестокост ги накара да се подчинят на твоята воля. Но дори това ти се стори недостатъчно! Ти въстана срещу властта на най-добрия султан и поведе номадите към великия град Дахриан. Знаеш, че в идващата битка ще паднат десетки хиляди хора, мъдри дракони ще загинат, реките ще пресъхнат и нивите ще изгорят — но това не те спира. Ти искаш да властваш не само над Самаршан, ти искаш да завладееш всички населени земи — и не се страхуваш, че земята ще подгизне от кръв. Казваш, че завладявайки целия свят, ще го направиш добър — но кой ще живее в този добър нов свят? Войници, свикнали да убиват и които не ценят ничий живот? Овдовели съпруги? Осиротели деца? Ще покълне ли добър плод на зла почва? Ти трябва да бъдеш спрян на всяка цена, дори с цената на предателство и коварство. Обвинявам те!

Гномите и комедиантите започнаха да аплодират и одобрително да крещят. Алхазаб се намръщи. После каза:

— Добре. Има истина и в моите думи, и в твоите, младежо. Нека победител стане този, чиято магия е по-силна! Когато реши да ме убиеш, ти каза: „Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!“

Трикс раздразнено кимна. Добра памет имаше Алхазаб.

— Нека анализираме твоята магия — иронично каза Алхазаб. — Магия на недоучено момче, което се опитва да изглежда като истински маг. Първо — какво изобилие от емоции! „…тържествува!… безмилостен удар!… на парчета!“. Ти през цялото време крещиш, момче! Твоята магия е просто помпозни фрази и емоции. Къде е красотата на словореда? Къде е мисълта? Къде е мъдростта? Взрив от истерия! Второ, какви скучни и еднообразни похвати. Изброяване, вкарващо слушателя в транс — „от черната злъч и жълтата злъч“, „до червената кръв и безцветната слуз“… Скучно, момче! Скучно и примитивно! Сигурен съм, че всички твои магии са изградени върху този прост трик! Трето, какъв примитивен избор на епитети… „коварен“, „безмилостен“… просто не ти достигат думи, говориш като лош летописец. Сигурно си чел тези думи в някакви глупави хроники, а сега ги хвърляш наляво и надясно… Е, и четвърто…