Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 236

Всички — и комедианти, и зрители — извикаха ужасено, гледайки Алхазаб.

Прозрачният Бог въздъхна и тъжно каза:

— А аз бях за теб в тази пиеса… Коварно хлапе, недоучен магьосник, презрял законите на гостоприемството и справедливостта — подчинявайки се на моята воля, на волята на Прозрачния бог, ти отиваш в самото сърце на ада!

Прозрачният бог отново бе обгърнат от магическо сияние.

И Трикс от сцената изчезна.

— Време е… — едва доловимо прошепна Тиана. — Време е!

Трикс панически се огледа. А къде са гномите? Къде са бойните големи?

— Мръсник! — разнесе се от сцената тънък, но пронизителен глас. И мъничката фея Аннет се стрелна към Алхазаб. Увисвайки във въздуха пред лицето му, феята направо засия от магия — и мънички искри полетяха в различни посоки и със съскане изгориха дрехите на войниците. — Върни Трикс!

— Каква е тази говореща огнена муха? — възмути се Алхазаб.

— Аз съм цветна фея, а не огнена муха! — възкликна Аннет. — Аз съм феята-фамилиар на Трикс!

— На младия актьор? — с любопитство попита Алхазаб.

— Могъщият магьосник! Той е същият този Трикс! Върни го обратно!

Феята сложи юмруци на кръста и войнствено добави:

— Иначе…

— Какво „иначе“? — разпери ръце Алхазаб. — Ще ме омагьосаш ли, фейо? Няма да ти се получи! Когато станах най-великия магьосник на света, първото нещо, което направих, беше да се защитя от всякаква враждебна магия. Дори могъщ дракон не може да ме победи, да не говорим за теб, дете на цветята.

— Но… — гласът на феята трепна. — Но… моля те! Върни го, пощади го…

— От къде на къде? — възмути се Прозрачният бог. — Чу ли как се опита да ме омагьоса? Това беше законна самоотбрана!

— И той също се защитаваше! — не се отказваше Аннет.

— А, не, тук няма да влизаме в дискусия! — поклати глава Алхазаб. — Всички сте виновни за опит за покушение срещу мен и затова ще бъдете строго наказани.

Актьорите на сцената затрепериха от страх.

— Може би с витаманта ще се занимая отделно — допълни Прозрачният бог, гледайки вързания с невидими връзки Гавар. — Ще е полезно да узная плановете на витамантите, както и границите на тяхната магия и способността им да издържат на болка. А теб, смешно безполезно същество, ще оставя при себе си, изглеждаш приятно и си забавна в разговорите. Но всички останали предатели комедианти…

— Предай ги на своите воини, Алхазаб — предложи Хамас. — Те ще ги нарежат на парчета, ще ги прободат с копия и ще ги стъпчат в пясъка с камилите си.

— Добро предложение — кимна Алхазаб. — Но няма да сме толкова сурови. Нека презрените комедианти бъдат бити с камшици и позорно прогонени в Дахриан…

— Тогава по-добре ме изпрати след Трикс! — внезапно извика Йен. — Изпрати ме в Сърцето на ада!

— И мен — внезапно извика Бамбура. Алби, притисната в крака му, утвърдително излая.

— И мен! — каза Хорт.

— И мен! — потвърди Шараж.

Майхел погледна приятелите си и каза:

— Е… щом въпросът е поставен така… тогава нека децата бъдат бити и освободени, хубавия пердах никога не е вредил. А аз… аз като всички останали. С приятелите.

— Каква саможертва — удивено каза Алхазаб. — Е, смятах да проявя милост, но щом така искате…