Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 240

„Това вече е силно! — мрачно си помисли Трикс. — Обикновено всички спират на «трето», а той продължава!“

— И четвърто, ти се опитваш да примамиш и поразиш слушателите и самия себе си с празна кръвожадност. „Соковете изкипяха… разкъсвайки Алхазаб на парчета…“ — имитира го Прозрачният бог. — Ти изобщо виждал ли си истинска битка, момче? Истинска кръв, разчленени тела? Чувал ли си стоновете и проклятията на умиращите? Не, не и не! Ако твоето заклинание беше сработило и наистина ме беше разкъсало на парчета — щеше да изповръщаш днешната си закуска и вчерашната си вечеря на пясъка, а след това нямаше да можеш да спиш цяла седмица от ужасните кошмари! В заключение, ти си лош магьосник, ти дори не си магьосник, а просто самонадеян недоучил се хлапак, който с крясъци и викове се опитва да впечатли хората. И всички твои приятели разбират това. Аз казах!

Номадите завиха от възторг. Трикс усети как коленете му се разтреперват. Алхазаб каза това, което и самият той от време на време си мислеше. Това, което и Лапад понякога му казваше…

Нима той наистина е безполезен магьосник, решил да се състезава с велик майстор? И с това обрича на гибел своите приятели?

Алхазаб чакаше, гледайки презрително Трикс.

Трикс погледна Тиана. Тя го гледаше уплашено. Трикс насочи поглед към сцената. Комедиантите, отпуснали ръце, не смееха да го погледнат. Гномите бяха свели глави. Дори големите сякаш се отпуснаха. И само Гавар, с провесен език и разперени ръце и крака, мучеше, опитвайки се да каже нещо…

„Той е прав — помисли си Трикс. — Той е прав… и моите приятели го разбират. Те вече не вярват в мен. Никой не вярва в мен. Аз съм нескопосан, шило в торба, недоучен. Нищо не ми се получава, винаги се пъхам където не трябва, не знам нищо…“

— Трикс, той лъже! — внезапно се разнесе над оазиса гласът на Халанбери. — Ти си велик магьосник! Аз вярвам в теб! Той просто всички е ома…

Гласът секна, сякаш някой беше затиснал устата на Халанбери с ръка. Гавар започна да кима, доколкото му позволяваха магическите връзки.

„Той просто всички е ома… омаскарил? Омаял? О… Омагьосал! — Трикс вдигна глава. — Ама разбира се! Въпреки че уж не правим заклинания, а само се ругаем един друг, но ние сме магьосници. И магията на Алхазаб действа и на моите приятели. Само Гавар не се поддаде. Може би защото е мъртъв. Или защото не ми е приятел?“

— Благодаря ти, уважаеми Алхазаб, за анализа на моето заклинание — отговори Трикс и разпери ръце. — Някак си дори не разбирам с какво да споря? С факта, че в моята магия има много чувства и емоции? Всъщност целият ни живот се състои от тях! Какво е изненадващо, че в моята магия, която е част от живота, звучат чувства? Изброяванията те смущават? Животът ни е изчислен и следва определен ритъм. Лятото идва след пролетта, след лятото идва есента, зимата следва есента, а след нея е отново пролетта! Час по час, минута по минута, миг по миг, ние вървим по пътя на живота към вечността — и само там, във вечността, всичко ще спре и вече няма да бъде изброявано. Моята магия е жива и в нея има свежата зеленина на пролетта, горещото злато на лятото, сивата мрачност на есента и… (тук Трикс спря за миг, осъзнавайки, че в Самаршан няма сняг дори през зимата)… и мъгливия студ на зимата. Ти се присмиваш на това, че в моите заклинания звучат думите „коварен“ и „безмилостен“? Но това са същите тези думи, които са неразделни от теб, Алхазаб! Обвиняваш ме в кръвожадност? А кой унищожи най-добрите магьосници на Дахриан? Кой накара бедните, гладни гълъби да отнесат обратно на султана останките на неговите убийци? Не, Алхазаб, не си ти този, който трябва да ме упреква в жестокост! Не, Алхазаб, не си ти този, който може да плюе на магията ми… защото ти изобщо не си магьосник!