Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 235

Номадите, които до този момент вдигаха шум, притихнаха и сякаш малко се уплашиха. Някъде в далечината жаловито изрева камила — и на Трикс му се стори, че това е неговата камила…

— Добре играе — тихо прошепна на Алхазаб седналият пред Трикс Хамас. — Не играе ли прекалено добре, господарю?

— Самото неумолимо време, което ние, витамантите, толкова ненавиждаме, се прекланя пред непоколебимата ми воля — продължи Гавар, гледайки към Трикс. — И… спря ходът на времето! Вечен покой се спусна върху…

Трикс видя как Хамас слага ръка върху дръжката на меча си.

— Се спусна върху шатрата на Прозрачния бог, магьосника Алхазаб! — изрева Гавар.

Сякаш милиони сребърни камбанки тъжно звъннаха в пустинята. Трикс не се обърна, но и така знаеше, че шатрата на Алхазаб е обгърната от магическо сияние.

— Времето спря! — ликуващо възкликна Гавар и се обърна към номадите. — Ще минат векове и хилядолетия, а шатрата ще остане да стои сред пясъците. Никой не ще успее да влезе в нея — и никой не ще може да излезе, защото там няма време, няма живот и няма смърт! Отсега и завинаги, докато самата Вселена не се свие в точка и не избухне отново от напрежение!

„Добре го каза!“ — с професионална завист си помисли Трикс.

Настъпи ледена тишина.

Гавар злобно се засмя.

„Решихме, че сме победили! — тъжно си помисли Трикс. — И наистина щяхме да победим, ако се бяхме постарали да разберем как изглежда Прозрачния бог и къде седи!“

Междувременно Алхазаб се изправи и гневно извика:

— Скапано парче гнилоч… — възкликна той. — Оставих в шатрата любимия си плащ!

Ликуващ шепот се разнесе из тълпата.

Витамантът, и без това мъртвешки блед, леко позеленя от страх и объркване. Той вдигна ръка и изрече първото нещо, което му хрумна:

— Свиреп неугасим огън ще погълне твоето тяло, Алхазаб!

И както добре помнеше Трикс, това просто заклинание, макар и да обгърна Алхазаб в пламъци, не предизвика никакъв резултат. Само за миг огънят се стече от Прозрачния бог като вода, плисната върху парче масло. При това пламъците не угаснаха, а затанцуваха в пясъка и Трикс почувства силна горещина — магическият огън беше истински, но нищо не направи на Прозрачния бог.

— Несъкрушими връзки сковаха ръцете и краката ти, витаманте! — изрева Алхазаб и засия със синя магическа светлина, сякаш беше казал някакво много силно заклинание. — А твоят гнусен език се поду и вече не може да се движи!

Бедният витамант възмутено замуча. Ръцете и краката му се изпънаха в различни посоки, сякаш беше марионетка. От отворената му уста увисна дебел черен език, наподобяващ надула се пиявица.

Трикс погледна тъжно към другото си аз, застанало на сцената. И с гордост разбра, че страхът му е почти незабележим. После Трикс на сцената се намръщи, отвори уста и извика:

— Алхазаб напразно тържествува! Младият магьосник му нанесе коварен и безмилостен удар! Всички сокове на тялото — от черната злъч на далака и жълтата злъч на черния дроб до червената кръв във вените и безцветната слуз в главата — всички те изкипяха, разкъсвайки Алхазаб на парчета!