Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 233

Може би точно затова да гледа себе си беше изненадващо, но изобщо не толкова странно и плашещо, колкото очакваше Трикс. „Това не съм аз — изведнъж си помисли той. — Това е момчето, което бях. А човек се променя през цялото време, всеки ден той става друг. Всъщност ние живеем не един живот, ние живеем хиляди животи — просто те следват един след друг и ние не веднага забелязваме, че старият живот е свършил и е започнал нов…“

— Трябва да се подстрижеш — прошепна Тиана в ухото на Трикс, прекъсвайки философските му размишления. — Дългата коса не ти отива много…

— Добре… — отговори Трикс, малко смутен от подобна загриженост.

— Жалко, че не бях с вас!

— Защо? — изненада се Трикс.

— Ама ти наистина ли не разбираш? Кое огледало ще ти позволи да се видиш толкова добре отстрани, дори в движение, и при това от всички страни? Подходяща ли е прическата ти или не, красива ли ти е походката, дали погледът ти е загадъчен…

Колкото и да беше увлечен да се гледа, Трикс мислено отбеляза, че в думите на Тиана има интересна идея. Ако успее да изгради някакво магическо устройство, което да позволи на жените да изучават себе си отстрани, търсенето му ще бъде значително!

Междувременно Хамас приключи с комедиантите, даде им последни указания и се отдалечи. Трупата на господин Майхел се хвана на работа, а бездействащите зрители започнаха да се разпръскват малко по малко. Трикс и Тиана побързаха да се махнат.

— Разбираш ли — обясняваше Трикс, — в никакъв случай не трябва предишното ми аз да види сегашното.

— Защо?

— Защото това ще е парадокс.

— Какъв?

— Аз не се видях, когато дойдох при Алхазаб заедно с театъра. Разбираш ли?

Тиана се замисли.

— Всъщност не. Ти не си се видял… и какво? Сега ще се видиш!

— Но аз помня, че не съм се видял! — тържествено обясни Трикс.

— А ще помниш ли, ако си се видял, но си забравил!

— Не, струва ми се, че не би трябвало да може — отговори Трикс, след като помисли малко. — Как мога да не помня нещо, което се е случило?

— Глупости — изсумтя Тиана. — На регент Хас това му се случва след всеки празник, и нищо!

— Не, аз така не мога! — изплака Трикс. — Ами ако от това се случи някаква катастрофа? Ще излезе, че съм се видял и не съм се видял… магията е опасно нещо!

— Но ще е страхотно да отидем при актьорите и да ги предупредим — замислено каза Тиана. — Тогава няма да се страхуват, ще знаят, че всичко ще е наред…

— Самите ние все още не знаем дали ще е наред! — твърдо отвърна Трикс. — Не, нека се придържаме към плана. Ще изчакаме вечерта и…

Тиана още веднъж погледна актьорите и кимна:

— Добре. Щом така смяташ…

Трикс облекчено въздъхна. Имаше смътното чувство, че току-що бе спасил целия свят.