Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 232

— Какво направих… — беззвучно прошепна Трикс.

— Благодаря, момчета! — очите на Алхазаб сияеха. Той ласкаво потупа Трикс и Тиана по раменете. — Връщайте се към своята служба. И благодаря, че помогнахте на вашия повелител да се справи с моментната си слабост!

Трикс и Тиана се спогледаха и излязоха от шатрата. Бузите на Трикс горяха. Получи се така, че той с безотговорната си бъбривост беше убедил Прозрачния бог да продължи своя поход! Какво му костваше да разкаже другата история! Нали дори я беше измислил — за тихите, мирни простори на солените блата, по които цъфтят орхидеи и живеят весели дружелюбни кучета; за празника на събирането на първата сол; за солените рози, които влюбените взаимно си подаряват; за невероятно вкусните ястия, които готвят в колибите на солопроизводителите; за червената сол — която се добива на границата между блатата и пустините, за зелената сол — която се събира през пролетта; за черната сол — която уж трябва да се яде в дните на тъга и траур… Беше добра история, красива и спокойна. Но на Трикс му се стори, че в нея има малко действие и той започна да разказва за старите хора, давещи се в блатото, и за децата, къпещи се в разяждаща саламура… Как се получи така? Това дори не беше магия! Просто думи, без никаква магическа сила! Просто лъжи! И изведнъж тези лъжи накараха могъщия магьосник да се реши на война!…

Стиснал здраво копието си, Трикс стоеше на поста си и размишляваше. Рано или късно някои магьосници осъзнават, че думите, дори да не са непременно вложени в заклинание, имат немалка сила. И след това стават много по-внимателни с думите… или — точно обратното. И едните, и другите стават велики магьосници, само че първите ги наричат добри, а вторите — зли.

Но Трикс, разбира се, не знаеше това.

Затова просто стоеше, очаквайки смяната на караула и умуваше как да победи Прозрачния бог. Беше малко уплашен, за което на много малко хора би признал. Но също така му беше и жал за Алхазаб — и за това не би признал на никого.

Да говориш за доброто е винаги по-трудно, отколкото да говориш за злото.

4

Скрити зад гърбовете на другите воини, Трикс и Тиана наблюдаваха влизащия в лагера на Алхазаб фургон на пътуващия театър. Актьорите нервно се оглеждаха, постоянно придърпваха белите ленти на ръкавите си, които трябваше да гарантират безопасността им, и като цяло, поне според Трикс, изглеждаха толкова подозрителни, че ако той беше истински пазач на Прозрачния бог, веднага би извикал „Вържете ги, братя!“

Най-накрая фургонът стигна до пресъхналото езеро и спря. От шатрата на Алхазаб излезе Хамас, накара актьорите да се подредят и набързо ги разпита. Трикс нервно облиза пресъхнали устни, чудейки се дали пълководецът ще открие неочакваната прилика между младия актьор Трикс и новоизпечения пазач Три. Но Хамас не се загледа в Трикс, а и въобще, като се успокои и внимателно се вгледа, юношата осъзна, че между днешния Трикс и този отпреди месец няма много прилики. Сега косата на Трикс беше доста по-пораснала, така че спокойно се връзваше на кок отзад на тила по обичая на асасините, предишният Трикс беше много по-светлокож, по-слабичък, а и очите му бяха къде-къде по-наивни. Може би, дори ако предишният Трикс и сегашният Трикс застанеха един до друг — щяха да изглеждат по-скоро като братя, но не и като един и същи човек.