Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 231

Трикс и Тиана се спогледаха.

— Ами… да… — призна Тиана.

— Ето защо реших да завладя целия свят — вече по-спокойно продължи Алхазаб. — Само ако целият свят стане едно цяло, ако всички се управляват от един владетел, тогава хората ще забравят за войните и ще могат да живеят спокойно и богато. Когато станах най-великият магьосник в света, не веднага реших да стана владетел на целия свят. Три дни и три нощи седях в пустинята и си мислех: струва ли си утрешното щастие кръвта, която ще се пролее днес? В крайна сметка нито един владетел, независимо дали управлява малко село или огромно царство, няма да ми даде властта си доброволно. Отново и отново се питах, заслужава ли си мирното бъдеще да бъде платено с настоящата война? И знаете ли какво реших?

— Какво? — очаровано попита Трикс.

— Заслужава си, разбира се! — възкликна Алхазаб. — Само глупак няма да жертва малкото, за да спечели голямото! Представете си един щастлив нов свят, в който ще се установят прекрасни нови порядки! Всички ще започнат да говорят един и същ език, всички ще се подчиняват на едни и същи закони, всеки ще се моли на един и същ бог… — тук Алхазаб малко се смути и каза: — Но по принцип аз дори няма да настоявам за това. Няма нужда да се молят, просто да ме уважават… Знаете ли какво нарекох това светло бъдеще?

— Как? — Трикс разбра, че му е предопределено да разговаря с приказливия Алхазаб основно с въпроси.

— Глобулизация! Това е от думата „глобус“. Означава, че всички хора ще се държат на едно, заедно… — Алхазаб въздъхна. — Но знаете ли, младежи, все още имам и съмнения. Ето например днес… мислех за предстоящата битка с войските на султана, за това, че хиляди хора и дракони ще загинат, прекрасният Дахриан ще се превърне в руини, а плодородните напоени земи ще се покрият с пясък и пепел… Отново си зададох въпроса: струва ли си да продължа по този път? Или, може би, да се откажа от войната, да създам щастливо и проспериращо общество на териториите, които вече са ми подвластни, и постепенно, с личен пример, да убедя съседните държави да се присъединят? И тогава реших — ще попитам някого за това как живеят в далечните страни, има ли някъде по света поне малко справедливост и покой. Погледът ми падна върху теб, Три, и аз се зарадвах. Ето един смел, добър юноша от земите на солопроизводителите — той храбро се сражава в турнира, верен е в приятелството си, има честни очи. Ще го попитам за живота в далечните блата и ако там е добре, ще спра да воювам!

Трикс почувства как ушите му пламват от срам.

— Но когато чух твоя разказ… — Алхазаб се изправи и плесна с ръце. — Нещастни старци, които се давят в блатото заради няколко кристала сол! Мъже и жени, добиващи сол с огньове. Деца, които заради капризите на глупци се къпят в щипеща солена вода! Сърцето ми се преизпълни с болка и състрадание, Три! Минутната слабост си отиде и вече никога няма да се върне!

Гласът на Алхазаб укрепна.

— Ще донеса щастие на този свят, независимо от цената! И ако трябва първо да потопя целия свят с кръв — какво пък, така да бъде! Войната винаги е била цената на мира!