Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 230

— С различни способи, о, владетелю на света! Старите мъже и жени обикновено бродят из блатата и търсят солни кристали, полепнали по блатните растения или камъните. Откъртват тези кристали и ги носят в селото. Трудът на възрастните хора е тежък, много от тях се давят в тресавището, понякога ги нападат блатни крокодили, а през есента и пролетта ги хапят блатни комари. Солта, която произвеждат, е мръсна и не много вкусна, затова е евтина и я наричат старческа сол. Знаещите хора я използват само да хранят добитъка…

Алхазаб се намръщи.

— Пфу, каква гадост…

— Възрастните добиват сол по друг начин — вече по-уверено продължи Трикс. — Те вземат вода от блатото, прецеждат я през тънка марля и я кипват в котли. Когато цялата вода се изпари, на дъното на котела остава слой сол. Тази сол се цени повече и се нарича огнена сол, или възрастна. Обикновено нея ползват за готвене. Но добиването на сол по този начин е само за силни и здрави хора, защото изпаренията на врящата солена вода са отровни, карат хората да кашлят, а и дървата за огъня трябва да се носят отдалеч, защото наблизо вече сме изгорили всички дървета…

— Аха… — обади се Алхазаб.

— А най-рядката и най-скъпа сол е детската — въодушевено продължи Трикс. — Всички момичета и момчета на племето отиват в уединени райони на блатото — момчетата наляво от селото, момичетата — надясно. След това се събличат голи и се потапят в бъчви с тъмна, студена и солена вода, след което изсъхват на слънце. Солта, полепнала по тялото им, се изстъргва с помощта на стъргалка и се счита за най-чистата и най-вкусната. Мнозина вярват, че тя подмладява и плащат за нея в злато!

— Фу! — възкликна Алхазаб, като направи гримаса. — Каква гадост! И въобще, има нещо крайно непристойно в това!

— О, да! А само да знаеш, Прозрачен бог, как щипе кожата тази сол! — въздъхна Трикс. — Освен това я изсветлява и ставаме бледи, като северняци. Но в нашия край живеем бедно и дори на децата се налага да добиват сол…

— Така е навсякъде! — гневно размаха ръка Алхазаб. — Така е навсякъде и повсеместно, младежо! Децата на номадите събират тор и пасат овце, а старите хора от сутрин до вечер бият кумис и стрижат добитък. В градовете от ранно детство работят в гилдии и магазини. В планините се катерят по скалите за птичи яйца и берат скъпоценно мумийо от тайни пукнатини. На островите ловят риба и се гмуркат за перли. И това, което е в Самаршан, е и в кралството, на юг и на север, на запад и на изток — навсякъде, навсякъде хората правят само това — борят се в хватката на нуждата и лишенията!

— Аха… — потвърди Трикс. — Така е.

— А знаеш ли защо е така? — попита Алхазаб.

— Защо?

— Защото хората са подозрителни един към друг и не искат да живеят мирно! Всеки владетел граби поданиците си, защото трябва да храни стражници и войници, дознатели и съдии. Ето в какво е коренът на всички нещастия! Желязото, от което могат да се правят плугове и чукове, отива за мечове и копия. Силните хора не стават занаятчии, а се учат да се убиват един друг! Това е коренът на всяко зло! Войната е човешкото проклятие!