Читать «Неспокойкото» онлайн - страница 229

— Ти си същият онзи юноша, който майсторски владее метлата. И се казваш Три.

— Да, Прозрачен бог! — пребледня Трикс.

— Не искам да безпокоя слугите, вече освободих всички. Може ли да изметеш в шатрата?

— Разбира се, Прозрачен бог! — възкликна Трикс.

— Приятелят ти тук ли е?

— Да!

— Ще ви дам две метли — обеща Прозрачният бог.

Трикс и Тиана се спогледаха и последваха Алхазаб. Стражите зад тях безшумно се придвижиха, запълвайки празните им места.

Следвайки Прозрачния бог, те влязоха в шатрата. Разбира се, това походно жилище беше далеч от лукса на султанския дворец, но в сравнение с обикновените шатри изглеждаше като върха на разкоша. Шатрата беше направена от плътен бял филц, просторна, застлана с меки килими, с множество малки маслени лампи, изпълващи я с трептяща мека светлина. Навсякъде имаше разпръснати цветни възглавници, а на ниска масичка — на нея се предполагаше, че трябва да се яде, седнал директно на пода, имаше купи с плодове и сладкиши и кани с напитки.

— Но тук като че ли е чисто… — плахо каза Трикс.

Алхазаб се засмя и махна с ръка:

— Да, не за това ви поканих тук, млади воини. Седнете, яжте и пийте, бъдете мои гости…

Не може да се каже, че Трикс се зарадва от това гостоприемство. Владетелите не викат просто така при себе си обикновените охранители! Но нямаше какво да направят, така че Трикс и Тиана положиха копията си и седнаха, неволно притискайки се един до друг. Алхазаб седна срещу тях и радушно побутна блюдо с халва към тях.

— Яжте, яжте… Младите обичат сладко. Много добре го помня, самият аз не съм чак толкова стар — той се засмя.

Трикс предпазливо взе парче халва.

— Чудите се защо съм ви повикал? — попита Алхазаб.

— Да, Прозрачен бог — призна Тиана.

— Не допускайте безпокойството да се промъкне в сърцата ви, защото аз не замислям нищо лошо или зло — успокои я Алхазаб. — Казахте, че идвате от далечния край на солените езера… никога не съм бил там, но това също са мои земи. Разкажете ми как живее народът на производителите на сол. Само че честно, без да скривате нищо!

Трикс се прокашля. Погледна Тиана.

— Говори ти — предложи тя.

— Добре, Прозрачен бог — кимна Трикс. В главата му се въртяха няколко истории наведнъж, измислени от началото до края. Според една от тях земята на солопроизводителите е спокойно и щастливо място. В друга — бедно и опасно. Трикс не можеше да реши коя история да избере. — Ние, солопроизводителите, живеем край огромни солени блата в самия край на Самаршан…

— Откъде идва солта? — попита Алхазаб.

— Солта? — замисли се Трикс. — От блатата.

— Това е ясно, глупчо — беззлобно отговори Алхазаб. — А откъде се взема в блатата?

— Има различни мнения — каза Трикс, осъзнавайки, че изобщо не е наясно с произхода на солта. — Някои хора казват, че вълните от соления океан по време на буря се стичат в низините, което прави водата в блатата солена. Други смятат, че самата земя под блатата е изпълнена със сол — огромни скали от сол, които се разтварят в блатната вода.

— И двете версии са доста вероятни — разсъди на глас Алхазаб след известно замисляне. — А как добивате солта?