Читать «Нескопоското» онлайн - страница 50

При мисълта, че трябва да се сдобие с господар, на Трикс съвсем му стана тъжно. Но все пак не забави крачка.

Славният град Дилон предлагаше на своите жители и на гостите си немалък избор от гастрономични удоволствия. Кръчми — за по-простите и по-бедните, пивници — за тези, които предпочитаха само да пият, гостилници — за любителите на екзотичната кухня, и механи — за най-отбраната, богата и преситена публика.

След като размисли, Трикс отхвърли както кръчмите и пивниците — рицарят не би седнал да се храни с простолюдието или да се напива, така и механите — там можеше да срещне единствено именити рицари, които едва ли биха взели за оръженосец първия попаднал младеж. Опита се да си представи, че той самият е рицар — горд, но не много богат и разбра, че трябва да търси нещо прилично, но не помпозно; екзотично, но не крещящо. С една дума — един достатъчно рядък тип заведение.

Късметът не му се усмихна веднага. Колкото повече се приближаваше до княжеския замък, толкова по-оживени ставаха улиците, а заведенията ставаха все повече. Сладкиши се продаваха направо на улицата. Най-много се купуваха стафиди — продаваха ги на шепи — купувачът пъхаше ръка в чувала, хващаше в шепата си колкото можеше — черни, жълти или оранжево-червени и измъкваше, колкото е хванал. Разбира се, този, който имаше по-голяма ръка, печелеше, но понеже купувачите бяха основно деца и млади госпожици — търговците не търпяха загуби. В малките магазинчета предлагаха платове, при това не само лен, вълна и коноп, които бяха производство на местните, но и скъпи вносни — коприна, памук, сатен. Изобилстваха и магазинчетата на бижутерите — тук не излагаха нищо на витрините, а примамваха клиентите си с гордата емблема на работилницата на златарите — две преплетени халки. И, разбира се, както се полагаше на всяко търговско средище, все по-често се виждаха обменни магазинчета. Един или двама охранители бдително следяха да не би някой да притеснява клиентите, а тяхната принадлежност към професията издаваха навитите до лактите ръкави и медальоните от три монети — златна, сребърна и медна, които висяха на вратовете им.

Трикс вървеше покрай магазинчетата и лавките и с любопитство, но и с изострено внимание оглеждаше кръчмите, които рицарите биха си харесали. На няколко пъти му се стори, че е попаднал на това, което търси, но в гостилницата с многообещаващото име „Щит и меч“ нямаше нито един рицар, повечето хора бяха странно тихи и облечени безлично, седяха поотделно на масите, не се поглеждаха и бавно пиеха… Трикс застана на прага, смутено пристъпи няколко пъти от крак на крак и излезе. След това неговото внимание беше привлечено от една пивница — „Тук е спокойно“, където сред посетителите имаше и много хора с доспехи. Но отблизо доспехите им се оказаха леки ризници, а вместо мечове, от коланите им висяха тежки, дървени тояги. Така че Трикс, който нямаше намерение да постъпва в градската стража, напусна със съжаление и това заведение.