Читать «Нескопоското» онлайн - страница 52

— Няма ли да стане?

— Може и да стане — неохотно отговори оръженосецът. — Но в действителност ще ти се наложи да гледаш коне, да точиш мечове, да лъскаш доспехи…

— Да крадеш кокошките на селяните — намръщи се оръженосецът на сър Хойра. — Да придържаш коня, докато рицарят се занася с някоя чужда булка. Пръв да си пъхаш главата във всякакви съмнителни дупки, да помагаш на рицаря, когато повръща отровното вино, с което са го напили враговете му.

— Често ли се случва? — ужаси се Трикс.

— С моя — поне два-три пъти седмично — мрачно отвърна оръженосецът на сър Хойра. — Макар че сам да се прославиш и да станеш рицар не е невъзможно.

И двамата оръженосци замълчаха и загледаха Трикс с любопитство.

— Тук може ли да се намери някой доблестен рицар, когото враговете му да не напиват твърде често и който случайно да няма оръженосец? — попита Трикс.

Момчетата се спогледаха. След което, като по команда, забиха погледи в коневръза, където спокойно си стояха рицарските коне.

— Сър Гламор няма оръженосец — каза неприветливият. — Неговият оръженосец падна от лодката, докато минаваха през реката.

— Не е ли можел да плува? — учуди се Трикс. — Умението да плуваш влиза в задължителните достойнства на благородния човек!

— Умник… — усмихна се оръженосецът. — Можеше. Само че не с доспехите. Те точно тогава се бяха отправили към острова, където се бяха настанили коварните бракониери, които ги обсипваха с дъжд от отровни стрели.

— Сър Паклус — също — каза оръженосецът на сър Хойра. — Вчера чух, че неговият оръженосец пак се е покрил. Как се казваше?…

— Можеш ли да запомниш оръженосците на сър Паклус? — сви рамене неприветливият. — С кръгло лице, веселяк, носи ярки дрехи… да не би Паклус пак да е ходил да воюва с магьосника?

— Ходи — усмихна се накриво оръженосецът. — Кога ли ще му видят сметката?

— Неговите доспехи са омагьосани, а амулетът му е силен…

— Защо е ходил да воюва с магьосника? — попита Трикс. — И какъв е този магьосник?

— О, магьосникът е страшен! — оръженосецът на сър Хойра се оживи. — Той е от старите магьосници, от магьосниците от Черния брод! От тези, които са се сражавали във Втората магическа и са оживели. А сър Паклус е глупак!

— Не е глупак, а е човек с остро чувство за чест! — поправи го приятелят му.

— А, това обикновено е едно и също… Така се случило, че сър Паклус веднъж се скарал с този магьосник. И обявил на всеослушание, че ще го победи в честен двубой. Само че, нали разбираш, тая работа не е проста.

— И обикновено си патят оръженосците? — уточни Трикс.

— Точно така! — Момчето тупна Трикс по рамото. — Вече започваш да разбираш!

Трикс се замисли. После попита:

— Как да ги позная… Гламор и Паклус? Най-вече Паклус. За да не отида при него.

— Ставаш все по-умен пред очите ни! — възхити се оръженосецът на сър Хойра. — Гламор е с ярко рижа коса, много весел, през цялото време се смее с цяло гърло.

— А Паклус е дребен, набит, с брада и плешив. — Неприветливият оръженосец изхъмка. — Прилича на гном… само че да не го изтърсиш пред него — ще те убие!