Читать «Нескопоското» онлайн - страница 34

— Аха.

— Защо ли не съм изненадан? — Трикс сви рамене. Той срещаше за пръв път човек, който да предпочита ироничния си прякор пред името си, не защото му липсваше благозвучие, а заради излишния му героизъм. — Недей да страдаш. Ако станеш рицар, ще ти трябва гръмко име.

— А ако не стана, ще ми се присмиват, докато съм жив. — Момчето въздъхна. — Благодаря ти, че не ми се смееш. Ама само как се биеш — направо страхотия! Ти със сигурност ще станеш рицар!

Трикс огледа хлапето с подозрение. И дума да няма, получи се страхотна битка! Дори капитанът би го похвалил. Но истината е, че се получи, защото се уплаши…

Двамата, през това време, бяха подминали рибарските квартали и кейовете, където имаше само складове. Занизаха се кварталите на алхимиците, които можеха да се надушат отдалеч заради миризмата на изгоряло и отровното ухание на еликсирите. Впрочем, не беше трудно да се разпознаят и къщите на тези, които разгадаваха природните тайни. Те бяха построени по един модел, утвърден от градските власти: кръглият дом се увенчаваше от островръх конусовиден покрив от дебели греди, боядисан в тревожен червен цвят, който надвисваше като козирка над стените. Така тези къщи приличаха по-скоро на огромни отровни гъби, които предупреждаваха всички с целия си вид: не се приближавай, опасно е! Впечатлението се засилваше от гъстия храсталак, който растеше между къщите. Имаше само една тясна пътечка, по която можеше да се минава. Алхимиците не признаваха оградите.

— За какво са им на алхимиците такива покриви? — попита Трикс. — За украса ли?

— Аха — удовлетворено отвърна момчето. — За украса… За да не се разхвърчи из целия град отровата след взривовете. Покривът е тежък и когато някой алхимик се взриви, пада отгоре и бух! — затиска цялата къща. Само че не винаги помага. Миналата година един покрив изхвърча и се плесна по средата на реката. Всичката риба, чак до морето, изплува с коремите нагоре. Хората в града бяха ужасно сърдити — плашеха, че ще изселят алхимиците, аха! А те отвръщаха, че ще престанат да правят бои, кибрит, отрова и всичко останало… Глобиха ги и ги оставиха на мира…

Трикс погледна с известен страх към къщите-гъби и ускори крачка. Кварталът на алхимиците не беше голям — само тясна ивица, която отделяше рибарския район и този със складовете от останалата част на града. Рибарите бяха успели да се установят на десния, по-аристократичен бряг. По всичко личеше, че гражданите предпочитаха миризмата на риба пред алхимиците, с тяхното опасно производство.

Впрочем, зад квартала на алхимиците се простираше дълбоко, обрасло в зеленина дере, което навремето беше русло на малка рекичка, а сега представляваше естествена разделителна линия между почтените граждани и останалите обитатели на десния бряг. Над дерето беше построен малък каменен мост, а оттам нататък се простираха жилищните квартали. Оттам крайбрежната улица ставаше многолюдна — бързаха пешеходци, покрай хората се промъкваха карети, разбутвайки тълпата, яздеха конни стражари.