Читать «Нескопоското» онлайн - страница 32

Неговият спътник, на мига се метна към постройките. Трикс се огледа назад — момчетата, които вървяха след тях, се бяха спрели и изчакваха. Изглежда му предстоеше да се бие само с главатаря им. Е, рицарското благородство, понякога прониква и в най-примитивните души…

— Аха. Той е най-добрият в боя с тояги в цялото Рибарско селище — прошепна на Трикс малкият му спътник. — Ти също можеш да се биеш, нали?

Трикс гледаше мрачно как Грак носи тоягата на своя приятел. Чудесна тояга — дълга метър и половина, също като тази, която Трикс беше намерил в калта, но от хубаво и здраво дърво, ръчно изработена, с вдлъбнатини за дланите, явно често употребявана, но жива и здрава, докато той държеше в ръцете си най-обикновен буков кол…

— Мога, разбира се — каза Трикс, за да вдъхне увереност на малкия си спътник, а, може би и на самия себе си. — Представа нямаш какъв съм майстор!

Изведнъж го заля вълна от вдъхновение. Учителят му се отнасяше към тоягата с голяма доза презрение, както подобава на рицар, но при липса на избор…

— Бойната тояга е нещо просто и безхитростно, като войнишката дума — каза Трикс. — Ударите й са преми и честни, те не са подли като стрелата на арбалета и коварни като стоманеното острие. Както дървото израства от земята и се стреми към небето, така и тоягата избива земята изпод краката на противника и го праща на небето! Не е важно колко е здраво дървото — важно е да имаш несломима воля! Тоягата е продължение на ръката на воина, ударът е продължение на погледа на воина, победата е продължение на пътя на воина. Стъпките в битката са в кръвта ми така, както са в кръвта на птицата движението на крилете й, а на рибите — плуването!

— Еха! — възкликна малчуганът. — Еха! Аха! Дай му да разбере! Той знае само да ни обира стотинките! Аха!

Трикс тъжно помисли, че пламенната му реч, достойна да намери място в хрониките и учебниците, беше напразна — трябваше да говори по-силно, току-виж, врагът му се уплашил… А така — само малкият сополанко изпадна във възторг…

Нямаше обаче какво да се прави — къдрокосият водач на бандата беше хванал пръта и вървеше насреща му. Своята тояга, той държеше другояче — успоредно на земята, с широко поставени ръце. Този захват също беше познат на Трикс, той се наричаше „душа човек“ и го използваха само много опитните бойци…

В следващия миг къдрокосият завъртя ръце, сякаш завърта корабен щурвал, колът му описа кръг и силно удари Трикс с единия си край.

Ръцете на Трикс, сякаш от само себе си заработиха. Неговият прът излетя срещу вражеския, отби излъскания му от много удари край, който беше нацелен към лицето на Трикс и настъпи с къси и яростни замахвания от ляво надясно и от горе надолу…

В очите на къдравия се появи страх. Той тръгна да отстъпва, отбивайки ударите на Трикс и повече не се опитваше да атакува. Трикс обаче вече беше обсебен от боя. Тоягата летеше в ръцете му и даже отбитите удари караха противника му да стене от болка. А само след няколко секунди, врагът вече не успяваше дори да се защити — един от ударите попадна в коляното му, вторият — в слънчевия сплит, а третият щеше да го уцели в шията и ако подплашеният Трикс не беше спрял ръката си в последния момент, можеше да му счупи врата или да раздроби челюстта му.