Читать «Нескопоското» онлайн - страница 36

Момчето пристъпи от крак на крак и кимна:

— Не, аз живея там, горе. Баща ми е градинарят на гилдията на майсторите на колелета.

— Нали казваше, че е музикант? — напомни му Трикс.

— Беше, докато не съсипа гласа си от пиене — кимна момчето. — Е, доскоро! Ти се биеш като истински воин. Ако се сражаваш на арената, аз ще викам за теб.

И бодро тръгна нагоре, размахвайки ръце, без да поглежда назад.

Трикс въздъхна. Това, че се сражава като истински воин, за него самия беше приятна изненада. В тази връзка можеха да се правят най-различни планове. А това, че след оръженосеца го напусна и малкото безпътно хлапе, естествено го огорчаваше. Излизаше, че никой не се интересува особено много от него. Той си помисли със странно чувство, че коварният съхерцог Сатор Гриз, в известна степен можеше да се окаже прав.

Големите градове много обичат малките момчета от провинцията. Готови са да им предоставят най-различни забавления — игри на карти и зарове, ловки и доброжелателни крадци, продавачи на древни карти, еликсири и амулети, обилно напудрени жени с уморени погледи, конни надбягвания и надбягвания с хлебарки, боеве със змейове и дресирани крокодили, уютни и задушевни таверни, където никой не пита за годините ти, ако си решил да си поръчаш една двойно препечена ракия.

Когато на момчетата им свършат парите (при срещата с крадците това става много бързо, а в разни други случаи могат да минат и няколко часа), те рядко се връщат обратно вкъщи. Най-често, решават да останат в големия град и да вземат реванш за неудачните си запознанства.

И градът щедро им предоставя възможността да останат. Момчетата започват да играят на карти и зарове, тренират ръцете си и ловко шарят по джобовете на минувачите, рисуват древни карти и приготвят любовни еликсири, започват да ги издържат стари и грозни, но богати жени, тренират коне и ловят в градските помийни ями най-тлъстите хлебарки, събират нечистотиите на конете и огризките след крокодилите, метат в таверните…

Трикс, без да подозира какво го чака, вървеше по крайбрежната улица. Когато преди четиринайсет години придворният астролог по навик лъжеше съхерцога Рат Соийе, че първородният му син е роден под щастлива звезда, дори не подозираше колко са близо до истината думите му. И сега Трикс по чудо успя да отскочи от конника, който летеше насреща му и да приклещи ръката на един обаятелен млад човек, която се опитваше да бръкне в джоба му. Този младеж беше пристигнал в града преди три месеца, веднага беше изгубил парите си на конни състезания и беше усвоил нова професия. Този обаятелен млад човек, кутрето на който Трикс с неловкото си движение беше пресрещнал, облещи очи, пребледня и, държейки ръката си силно встрани, бързо се отдалечи. Нямаше съмнение, че наглед простоватото и обикновено момче беше притиснало ръката му нарочно.

А между другото, всичко опираше до късмета! Звездите, разбира се, нямаха никакво отношение към човешките дела. На звездите хората са им дълбоко безразлични. Още повече, че всички хора се раждат с абсолютно еднакъв късмет, но той се проявява в различни ситуации.